НЕ ОБИЧАМ ДА КОНТРОЛИРАМ ВСИЧКО, НО СЕ НАЛАГА

В работата, ако не проверя нещата от начало go край, няма да съм спокойна. Вкъщи се грижа сама за детето и дома, така че пак трябва да държа нещата под контрол. Това, разбира се, ме уморява страшно, често се чувствам изтощена до краен предел и физически, и емоционално. Дори се случва да изпадам в яростни изблици, които може би все пак ме разтоварват. Когато ме питат щастлива ли съм, отговарям положител­но, но добавям, че можеше и малко по-лекичко да ми бъде в живота. Виж, да давам съвети на другите какво трябва да направят, много ме бива. Хубавото е, че хората сами ме търсят - явно знам как да ги насоча в правилната посока. Понякога съм по-строга кри-тикарка от необходимото, но, надявам се, за добро. Щом ме търпят и не се оплакват... Категорично обаче не успявам да контролирам всичко, дори съм доста разсеяна и разпи­ляна. Затова си пиша бележки със задачите. Убедена съм, че никой не може да бъде насочван постоянно, защото често се случва да направиш някоя добронамерена забе­лежка, а той да отвърне „Абе, хайде, бе, карай..." Така сме обречени на неуспех, като не се опитваме да подобрим нещата, факт е, че страната си не можем да оправим, да не говорим за света. Приказките, че евреите, масоните или не знам кой си извънземен ни кон­тролирал, за мен са измислени. Човечеството е неконтроли­руемо, тотално!

kliuki.net