петък, 21 ноември 2008 г.

Димитър Павлов: "Харесвам интересните жени"

Ти умееш да разсмиваш хората. А какво е в състояние истински да разсмее теб? Като цяло съм позитивен човек. Непрекъс­нато има неща, на които се смея. Снощи например гледах филм, на който много се забавлявах. Е, бях пийнал една чашка вино, но не мисля, че е било от него.

А мърмориш ли?

Да, много мрънкам. Ако доживея 60 години, сигурно ще ме хване склерозата, поради факта, че сега непрекъсна­то ми мели устата. Убеден съм, че ще бъда изключител­но досаден пенсионер - егоистичен мрънкащ дедок. Може би това неспирно дар слово има общо с това, че си завършил специалност публична реч в НАТФИЗ? Всъщност аз кандидатствах актьорско майсторство, но не ме приеха. И когато сега гледам назад, съм страшно бла­годарен, че влязох публична реч. Не се усещам като ак­тьор, прекалено много мисля и се самонаблюдавам. Ак­тьорите са по-импулсивни. А и аз не обичам много сце­нариите. Като цяло предпочитам сам да си пиша нещата, които говоря. Затова сега ми липсва и радиото... Сега се занимаваш само с "Това го знае всяко хлапе", а преди ти е било доста по-натоварено с предаването в Ретро радио, "Форт Бояр", "Десетте най". Това е временно. Аз не мога да стоя мирен и ако не се занимавам с поне две-три неща, ми става скучно. Като цяло ми се прави нещо, в което мога да изразя себе си.

Имаш ли някакви бъдещи проекти?

В очакване съм на някои неща, но не искам да конкрети­зирам все още. Иначе става въпрос за телевизия. Може да се възползваш сега поне да си починеш малко. Аз си почивам, като излизам с приятели и пийваме. Из­падам в едно много приятно състояние на духа и тялото. Мислиш ли се за звезда?

Не, въобще! В България има твърде малък пазар, за да може някой да се помисли за звезда. А какво мислиш за псевдозвездите? Екипът, с който правихме "Десетте най", формулира много хубав термин за тях: "Известни с това, че са из­вестни". Нямам мнение за такива хора. Те искат да са в центъра на вниманието. Аз не съм интересен на жълтата преса, защото няма с какво да им запълня страниците. Дразни ли те да те заглеждат по улиците? Децата се впечатляват, може би заради "Това го знае всяко хлапе". Не върви да се дистанцираш, защото ще те сметнат за надут. Гледам да не ми личи, че от време на време ми дотежава, защото на хората им е интересно. Как се спогаждате с Део?

Много добре. Део е една огромна душа, чист като дете.

Кои са по-лигави - вие с него или децата?

Е, децата, разбира се! Ние сме попораснали вече...

По-умно ли е от теб едно хлапе?

Зависи. Моите сетива вече са доста притъпени от начина, по който живея, и нещата, които правя. Едно дете има все още непорочни сетива и затова знае повече, защото по-добре възприема информацията и може да й се посвети. Докато при възраст­ните се активират много защити и табута. Говори се, че се страхуваш. От какво? Притеснявам се от фотоапарати. Художест­вено казано, мисля, че ти крадат душата. Иначе имам фобия от самолети. По рожде­ние имам грешка на вестибуларния апарат и лесно ми прилошава. Ако се завъртя около оста си четири пъти, ще ми стане лошо. И от кучета ме е страх, защото са ме хапали. А като малък си бил лудо безстрашно дете.


kliuki.net

Няма коментари: