ПОЛИ ГЕНОВА: ПРЕДСТАВИХ СЕ ДОСТОЙНО ТОВА МИ СТИГА ЗА СЕГА

Поли Генова е родена на 10 февруари 1987 г. в София. Започва да пее още на 4 годинки в детска вокална група към Националния дворец на децата. През 1995 г. е сред основателите на групата "Бон-бон”, гласът й става нейна запазена марка. В продължение на 6 години е малката водеща на едноименното детско шоу по БНТ. Още по това време Поли вече партнира на големи имена от българската попсцена като Георги Христов, Йорданка Христова, Васил Найденов и др. С Нели Рангелова и “Бон-бон" става носителка на специалната награда на БНТ на фестивала "Златният Орфей" през 1997 г. С вокалната група е печелила отличия на редица български и международни конкурси. Завършила е НМУ "Любомир Пипков", специалност кларинет. В момента е втора година студентка режисура в НБУ. Участвала е в предаването на БНТ "Нощни птици", в проектите на БТВ "Великолепната шесторка" и "Денсингстарс", а от 2007-а работи с бенда на Дани Милев във "Вечерното шоу на Азис". Участва на първия конкурс за "Евровизия" през 2005 г. с вокалната група "Мелъди", съставена от порас¬нали "бонбони", и стигат до финала. На следващата година в намален състав момичетата се класират на 4-то място. Поли е един от тримата изпълнители, продуцирани от Канал 1 за тазгодишния конкурс за "Евровизия". На финала на 21 февруари се класира на второ място с песента "One Life Is Not Enough " (Един живот не е достатъчен").

За широката публика младата певица Поли Генова стана по¬пулярна с участието си на финала на българската "Евровизия". Рокбаладата й "One Life Is Not Enough " спечели признанието на публиката и бе класирана на второ място, изпреварвайки вече утвърдени имена на музикалната сцена. Може би това нямаше да е достатъчно, за да се заговори толкова за нея, ако не се бе разразил скандалът с избора на Краси Аврамов да ни представи на финалите в Москва. Въпреки младостта си, Поли е на музикалната сцена вече от доста години, но за нея не се знае много. Затова очаквам срещата ни с любопитство.

- Как оценяваш представянето си на " Евровизия "?
- Щастлива съм, че стигнах толкова напред. За мен е огромно признание, че бях продуцирана от БНТ, че снимах с тяхна помощ страхотен клип. Подкрепата на зрителите на финала беше изненада за мен, въобще не съм я очаквала. В случая за мен това е най-важното. Негативното трябва да се остави настрана. Като си направя равносметка, всъщност съм спечелила много от участието си на този финал.
- Очакваше ли подобна реакция след обявяване на победителя?
- Очаквах реакцията на колегите ми, на музикантиюте и другите участници. За всички е ясно, че толкова висок вот е нереален. Но за кампанията в защита на моята кандидатура в интернет научих от приятели. Не мога да не съм поласкана от вниманието на хората. В същото време не заставам зад идеята аз да отида в Москва. Толкова съм разочарована, че дори да ме поканят, ще откажа. Дойде ми в повече напрежението около скандала. Смятам, че се представих достойно, не искам нищо повече. Засега! Според мен, а и според повечето финалисти, най-правилно е да се анулира конкурсът и тази година да не участваме. Така да се сложи край на този период на спекулации и скандали. С тях само се вреди на българската музика. Питам се какво ли си мислят младите таланти, които мечтаят да стигнат до този конкурс.

- Разкажи повече за песента си.
- Това е първият ми самостоятелен сингъл. От дете винаги съм работила в екип, на сцената съм разчитала на другите около мен. Обичам да пея на живо, с бенд. Но през последните години така се случи, че всички колективни проекти, с които се захванах, пропаднаха. На първата БГ "Евровизия" участвах с вокалната група "Мелъди", на следващата година пях в дует. Но се разделихме с момичетата и останах сама. Много съм щастлива, че стартирам самостоятелната си кариера с толкова силна и хубава песен. Тя е на композитора Иван Кутиков, който живее и работи от 20 години в Лос Анджелис. Там той има голяма музикална компания, супер-модерно студио. Работил е с величия като легендарната джазгрупа "The Manhattan Transfer ", които са втори в света по спечелени награди " Грами"-11. Продуцентката и основателка на детската вокална група "Бон-бон" Розина Караславова му разказала за мен, пуснала му мои записи. А г-н Кутиков й предложил тази песен. Текстът е на Джим Петерик, който има "Грами" и номинация за "Оскар" за парчето" Окото на тигъра" от филма" Роки 3". В реализацията на записа участваха както български, така и американски музиканти.

- Твърди се, че песента много прилича на парче на Филип Киркоров...
- Има ли конкурс, преди който да няма такива обвинения? Самият Филип Киркоров каза, че неговата и моята песен имат еднакво внушение, нищо повече. Професионалист като Иван Кутиков никога няма да си позволи подобно нещо.

- Ще направиш ли и българска версия на песента?
- Искам, но все още търсим подходящия текст, който да отговаря и емоционално, и смислово на оригинала. Когато го прочетох за първи път, бях направо разтърсена. Въпреки че нямам кой знае какъв богат житейски опит, успях да открия себе си в песента. Свързвам я с неуспешната си последна връзка и така успявам да преживея всеки тон, всяка дума. Много лично ме докосна и явно това се усеща от публиката.

- Кога ще си готова с дебютния си албум?
- През последния месец получих няколко страхотни предложения. Миналото лято бях в Швеция с "Бон-бон", които бяха поканени за записи от известния композитор Йохан Янберг. Харесал ги при участието им на детската "Евровизия" през 2007 г. в Хелзинки. Сега ми се обади с предложение да запиша една негова песен. От Виена пък ме потърси българин, който работи там. Също има няколко парчета, които ми предлага да чуя. А Иван Кутиков наскоро ми каза, че е подготвил изненада за мен. Очаквам я с нетърпение. Поканил ме е през лятото да му гостувам в Лос Анджелис. За мен ще е невероятен шанс да отида в студиото му, да работим заедно, да се запозная с Джим Петерик.

- Може би и с Бионсе. Четох, че тя се разплакала, когато чула песента на Кутиков, но той не й я дал.
- Не знам откъде ги измислят подобни истории. Но вече четох какво ли не за себе си. Явно ще трябва да свиквам.

- Ще продължиш ли да работиш с Рози Караславова?
- О, да. Тя е мой продуцент и мениджър вече повече от 10 години. Изградила ме е като професионалист, музикант и човек. Възпитала е у мен истински качества на борец и победител. Много съм й благодарна. Продължавам да работя и с нейния съпруг, композитора Борис Чакъров. С Ваня Иванова, режисьорката от БНТ, с която правихме предаването "Бон-бон". А Виктория Михайлова, асистентката на Рози, ме откри за музиката. Удивителното е, че е до мен вече 18 години. Когато бях на 4, ходех в детска градина с усилено изучаване на английски език. А Вики беше учителка по музика. Явно веднага е забелязала музикалния ми талант, защото посъветва родителите ми да ме запишат някъде да пея. Така отидох най-напред в Двореца на децата, а при създаването на "Бон-бон" бях сред основателите на вокалната група.

- Родителите ти имат ли нещо общо с музиката?
- Не. Мама е архитект, а татко работи на летището. Те никога не са имали амбицията да ме правят звезда. Много бяха заети и дори в един момент предложиха да се откажа от групата, защото нямаха възможност да ме водят по репетиции. Тогава се намеси баба ми. Пенсионира се и пое ангажимента да се занимава с мен. Случвало се е мама и татко дори да не знаят, че имам концерт.

- Доста опит си натрупала с "Бон-бон"...
- О, безспорно! Още като дете съм записвала с най-големите имена - Георги Христов, Нели Рангелова, Йорданка Христова, Васил Найденов и много други. Пътувала съм с тях на турнета като беквокал. Пяла съм кавъри на която световна звезда се сетиш. Имала съм възможност да стъпя на големите сцени, да се снимам в стотици предавания, да получа спокойствие и увереност пред публика. Освен това се научих на толерантност, на етичност. А тези качества са не по-малко важни за един музикант. Да уважаваш колегите си, да си самокритичен. Аз съм единствено дете и въпреки че не съм глезена, все пак съм получавала всичко, което поискам. Контактът с децата от групата ме научи да споделям, да бъда щедра, да потискам егоиста в себе си. "Бон¬бон" е невероятна школа, която тепърва ще се доказва. Само да знаеш какви страхотни дечица има в момента в групата! Пожелавам им големи успехи. Много е важно да се подаде ръка на младите таланти, да знаят, че има за какво да работят.

- Ти докога пя в "Бон¬бон"?
- Все още не мога да си представя, че не пея в групата. Не съм я напускала. Продължавам да ходя на репетициите, за да помагам на малките. Вече минавам от другата страна, преподавам. Докато мога, винаги ще бъда на разположение на Рози и на бонбончетата.

- Как реши да учиш точно кларинет?
- С моето кандидатстване в музикалното училище беше голяма драма. Родителите ми имаха съвсем други планове. Имах успехи с английския, участвах на олимпиади. Те настояваха да кандидатствам в езикова гимназия или в Американския колеж, а после да продължа в чужбина. Но някъде в 6-и клас осъзнах, че музиката е моят път. И ги надвих. Доста твърдо отстоях позицията си. Избрах кларинета случайно, за мен бе важно да получа музикално образование. И наистина научих много в НМУ "Любомир Пипков". Безкрайно съм благодарна на преподавателите си. По принцип са доста ревниви, но бяха толерантни към ангажиментите ми с групата. А аз винаги поставях на първо място пеенето.

- Защо тогава не продължи в Консерваторията?
- Защото исках да уча нещо ново и различно. Да си дам още една възможност. Приятели ме съветваха да кандидатствам актьорско майсторство. Явно са виждали в мен актьорски талант. Но аз предпочетох режисурата в НАТФИЗ, защото има много общо с музиката. Така двете ми професии взаимно ще се допълват. За съжаление се наложи да се преместя, защото в академията изискват редовни посещения на лекции. Ангажиментите ми не го позволяват. Сега уча същата специалност в НБУ, там режимът е по-свободен.

- Как започна да работиш с Дани Милев?
- Той ме покани да пея в "Нощни птици". Тъкмо се бях разделила с момичетата от "Мелъди". Страшно съм му благодарна. Много врати се отвориха пред мен, благодарение на Дани. Уважавам го и го обичам. Радвам се, че и сега, когато бяхме конкуренти на финала на " Евровизия", той пак беше до мен и ми помагаше със съвети. Така се познават истинските приятели.

- С него сега сте част от шоуто на Азис. Скандалността му не те ли притеснява?
- В началото наистина имах такива притеснения, защото не го познавах. Но когато започнахме работа, разбрах, че Азис е страхотен професионалист, а и много добър по душа. Лесно се работи с него. Сега мога да кажа, че се гордея, че съм част от шоуто му. Тези дни все ме питат оставам ли при Азис. Да, оставам. И дано не ми се наложи скоро да се разделя с този страхотен екип.

- Как така не си се явила на кастинг за "Мюзик Айдъл"?
- За първото шоу бях решила да се явя. Дори попълних документите. Но в деня на кастинга се разболях. А и усещах вътре в себе си, че не трябва да го правя. Сега вече осъзнах защо. В българския формат на конкурса се дава шанс преди всичко на таланти, които не са имали възможност да се изявят. А аз от много години съм в музикалния бизнес, имам контакти, безкрайно богат опит. Мисля, че не е редно да се конкурирам с тези млади хора. Няма да е честно, няма да сме равнопоставени.

- Май си доста зряла за годините си?
- Наистина е така. Спомням си как като малка съучениците ми все търсеха мнението ми за по-сериозните въпроси, които ги вълнуват. Просто така се разви животът ми. Но в същото време аз съм си едно пораснало дете. Само да ме видиш как се забавлявам заедно с малките от "Бон-бон"! Важно е да запазиш детето в себе си, тази искреност и чистота. Дано да успея за по-дълго.

- Как си представяш бъдещето си?
- О, аз имам много големи мечти. От малка следя всички музикални дагради. Помня как си навивах часовника и ставах по нощите, за да гледам директните предавания по телевизията. Не съм изгубила куража си да се боря за нещо голямо, за световната сцена. Убедена съм, че към нея може да тръгнеш и от България. Искрено се надявам това да ми се случи. Стига да си вярвам и да имам силите да се боря.

- Какво друго има в живота ти, освен музика?
- Май няма друго. Максималистка съм и когато се отдавам на нещо, се отдавам докрай. Сега музиката е на първо място в живота ми. Приятелите ми често ме упрекват, че нямам достатъчно време за тях. Че дори не правя опити да си намеря гадже. А в някои моменти наистина ми липсва мъжко рамо, на което да се облегна.

- Може би си прекалено претенциозна?
- Може би, да. Взискателна съм във всичко, в това число и към мъжете. Искам човекът до мен да е силен характер, да бъде истински джентълмен, да има чувство за хумор... Много, ама много рядко се срещат такива хора. Особено сред младите.

- Но има едни твои снимки с Атанас Месечков от "Денсинг старс", които са доста интимни...
- Запознахме се по време на шоуто, но чак след края му станахме по-близки приятели. Той много ме додкрепя във всичко, което правя в момента. Страшно грижовен и внимателен е. Радвам се, че е до мен, защото е качествен човек. Но е още рано, нямам представа как ще се развие връзката ни, какво ще се случи занапред.
- Как реши да се включиш в информационната кампания "С приятел до теб" за рака на гърдата?
- Мама се пребори с тази страшна болест. Когато разбрах за кампанията, имах голямо желание да се включа. Но това означаваше да се снимаме с мама и малко се притеснявах да я изложа на такава публичност. Когато я попитах обаче, тя се съгласи веднага. Страшно силна жена е. Много я обичам. Щастлива съм, че я имам. Въобще семейството ми е направо супер.

- За какво искаш да имаш време?
- За пътуване. Питат ли ме имам ли хоби, винаги се сещам за това. Обожавам да откривам нови страни, нови култури. Природата също ме зарежда със страхотно спокойствие. Нямам търпение да поутихнат нещата около "Евровизия" и да отида някъде на някое спокойно място за 2-3 дни.

- Визията ти е перфектна. Трудно ли я поддържаш?
- Длъжна съм, въпреки че се чувствам нормален и обикновен човек. Но станеш ли публична личност, вече си отговорен пред хората. Особено пред децата, защото те попиват всичко, подражават на всеки по-известен. Затова вече внимавам как се държа, как се обличам, какво говоря. Външният вид е важен не само за артиста, а и за всеки човек. Една жена задължително трябва да се грижи за себе си. Много съм щура и страшно обичам промените. Като дете бях много руса, но после косата ми малко потъмня. Аз съм си виновна, защото непрекъснато я боядисвах. Била съм розова, синя, каква ли не. Напоследък се върнах към блонди имиджа.
- И с тоалетите ли си толкова екстравагантна?
- Напротив, гардеробът ми е съвсем младежки, предпочитам удобни дрехи. Да си призная, пазаруването ми е слабост. Когато с мама тръгнем по магазините, се налага да викаме татко да ни помага с торбите. Като архитект тя има чувство към цветовете и от малка ме учи да съчетавам дрехите, аксесоарите. Чантите и часовниците са голямата ми страст. Имам десетки. Иначе дрехите ми са изцяло в бяло и черно. Дори на абитуриентския си бал бях с бяла рокля. За нея има една смешна история. Година след като завърших, баба ми се обади, че Лили Иванова пее по телевизията с моята рокля. Не й повярвах, но на другия ден видях снимка във вестника. По една случайност сме си купили еднакви рокли. Сега не я обличам, защото някак ми е неудобно. Но пък това може да се приеме и като добра поличба. Винаги съм се възхищавала на Лили Иванова и съм се опитвала да се уча от нея. Дано някой ден успея да имам поне малка частица от нейната кариера.