четвъртък, 19 март 2009 г.

Хора с големи сърца изпълват със смисъл думата добродетел

Режисьорът Николай Василев засне отличените в националната кампания "Достойните българи" в 20 документални филма. Според него, ако споделеното добро не успее да предизвика вълна от действия, то поне ще ни направи по-съпричастни към съдбата на ближния.
Може би помните как в края на февруари миналата година полицаят Христо Христев от Червен бряг извади от пламъците на горящ влак трима души. Чували сте и за диджей Дамян, захвърлил микрофона, за да скочи в басейн, откъдето измъква давещо се момиченце. Но едва ли знаете за Мария Недялкова от Ловеч, наречена от съгражданите си Майка Тереза заради напълно безкористната помощ, която оказва на мнозина. Или пък за отец Емил Паралингов от църквата " Св. Параскева" в Пловдив - всеки петък той събира онкоболни, за да им дава упование с молитви и беседи... Тези хора са само част от отличените в националната кампания "Достойните българи на годината". Инициативата, с която вестник "24 часа" чрез своите читатели търси и открива добрите новини, както и българите, проявили изключителна добрина, милосърдие и героизъм, се провежда за седми път. През 2007-а към идеята да бъдат извадени от анонимност героите на нашето време се присъединява и Българската национална телевизия. Точно на 3 март БНТ 1 започва да излъчва всеки делничен ден в сутрешния блок и след късната новинарска емисия поредица от 20 петминутни филми, във всеки от които главната роля "играе" един от отличените в "Достойните българи".
Открадвам от времето на режисьора Николай Василев, отдал се на задачата сам да монтира кадрите, заснети от оператора Борислав Георгиев, за да разберем повече за срещите му със съвременните достойни българи. "Струва ми се, че тази филмова поредица е най-смислената ми работа досега - казва режисьорът, който има зад гърба си над 15 документални ленти. - Докато снимахме, се опитвах да разбера какво по-различно носят в себе си хората срещу мен, дали са научени на саможертва и добродетели, или те са плод на тяхна вътрешна зрялост, на вродена духовност. Много личности записват имената си със златни букви в българската история, пред чието дело можем само мълчаливо да сведем глава в знак на почит и преклонение. Тяхното себеотдаване не е ли отпечатано в националните ни гени и не тече ли кръвта им в нашите вени? От срещите си с героите на моите филми се убедих, че и днес думите саможертва, подвиг и добродетел имат смисъл и съдържание."
Повечето от отличените в кампанията „Достойните българи" трудно заставали пред камерата по простата причина, че не се смятат за герои, а и не са свикнали да бъдат във фокуса на вниманието. Такъв е десетокласникът от Варна Любомир Стамболийски, който на 22 юли м.г. рискува живота си, за да спаси от удавяне 17-годишно момиче на плажа в курорта" Св. Св. Константин и Елена". Момчето забелязало как две девойки потъват, теглени от мъртво течение, и без да се колебае, се хвърля в морето. Успял да изтегли едната на брега и веднага се върнал за втората, но вече било късно. И досега, вместо да изпитва удовлетворение, че е върнал към живота един човек, той страда от угризения, че не успял да помогне на още един. Любомир е проявил такова себеотрицание, че и досега не осъзнава как самият той е можел да загине, смята Николай Василев. Режисьорът снима филмите си на местата, където достойните българи са проявили своите качества и добродетели. За преживелите драматични ситуации споменът предизвиква болезнени емоции. "На мнозина причинихме неприятни усещания, но го направихме, за да докажем, че можем да се жертваме един за друг, да направим нещо безвъзмездно - обяснява авторът на тв поредицата. -Да споделяме доброто, е отговорност, защото както лошото, така и доброто може да генерира вълна от действия. "Достойните българи" не е игра с SMS-и, която да направи някого победител, а е образец, модел за подражание. "Тръпки побиват режисьора, когато вижда разтопения метал, стичал се от горящите вагони, върху камъните покрай железопътната линия близо до гара Червен бряг. Споменът за пожара е почти непоносим за самопожертвователния полицай Христо Христев. Кошмарът е оставил у него дълбока следа - и до днес не може да преглътне горчивата истина, че докато е вадил хора от пламъците, други са снимали огнената стихия с мобилните си телефони. Убеден е, че, ако повече хора са реагирали като него, жертвите са щели да бъдат по-малко.
Съвсем съзнателно Николай Василев свежда информацията за всеки от героите си до минимум. Преди да заработи камерата, не задава въпроси и не уточнява детайли от разговора. "Опитвах се да извадя неподправено моментното изживяване - казва режисьорът. - Човек трудно ще разкаже историята си с чувство, ако непосредствено преди това я е споделил. А моята цел беше на интуитивно ниво да обрисувам психологическия портрет на тези необикновени хора. "Ако можеше да раздава благороднически титли, документалистът незабавно би връчил първата на Стефан Илъков от Мадан. Той спасява от смъртоносен токов удар 11-годишно дете, покачило се на електрически стълб с високо напрежение. Илъков, който спешно бил уведомен за инцидента, успял да изпревари екипите на полицията, пожарната и Бърза помощ. Още преди да спрат електричеството, сърцатият мъж вече бил свалил детето. Да се степенуват човещината, себеотрицанието и доброто е абсурдно, затова сред "Достойните българи" намират място и хора, които не са рискували живота си, но са проявили загриженост за ближния. Дванадесетокласничката Славея Ангелска от Севлиево изобретява метод за обучение на деца с увреден слух, който ще бъде въведен в Дания, Белгия и Холандия. Талантливата тийнейджърка, която се занимава с музика, попаднала в интернет на споделените преживявания на момиче с увреден слух. Нейното изобретение става отговор на въпроса, който я измъчвал: "Как така за мен музиката означава всичко, а има хора, които не могат да я чуват?". Пример за подражание дава и възпитаникът на Дома за деца с физически увреждания в Луковит Илиян Петров. Благодарение на сребърния медал от параолимпииското световно първенство за младежи ло лека атлетика в Ню Джърси (САЩ), копиехвъргачът днес е студент в Спортната академия. Не забравя откъде е тръгнал, затова често посещава децата в дома в Луковит и ги окуражава." Той е истинско доказателство за това, как страданието може да развие положителни качества и сили, които да изведат човек до неподозирани от него висоти - смята Николай Василев. –„Животът ни среща с различни предизвикателства; някои бягат от тях, други поемат хвърлената ръкавица. И ако не ни стига куражът да следваме примера на достойните българи, то поне можем да им се поклоним и да се опитаме да бъдем по-съпричастни към човека до нас."

Няма коментари: