вторник, 31 март 2009 г.

ПИСАТЕЛКАТА ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА: СИНЪТ МИ ПРОТЯГА РЪЦЕ КЪМ ИКОНАТА

Старите хора казват, че когато дете протяга ръка към иконата на Света Богородица, то ще бъде закриляно от Божията Майка. Синът на писателката Людмила Филипова - Константин, е на две годинки и половина, но види ли икона, не може да я подмине с безразличие. Самата Людмила е скромен човек. Не парадира с известния си произход - внучка е на някогашния министър-председател на България Гриша Филипов. Не обича да се фука и с таланта си, макар че романите й "Стъклени съдби", "Анатомия на илюзиите" и "Червено злато" пожънаха успех. Виж, тръгне ли приказка за Константин, думите красиво потичат от устатата й, сякаш златоруйна река.
Писателката мечтала да има момиченце. Даже в един момент била сигурна, че Господ ще й изпрати именно госпожица. Когато й донесли в родилния дом малкото вързопче с новороденото й момченце обаче, тя разбрала, че всъщност цял живот него е чакала - да преобърне живота й и да я направи най-щастливата майка на света. Със съпруга Божидар дълго умували как да кръстят сина. Накрая събрали буквите от малките имена на близките си и се получило "коне". Останалото дошло от само себе си.
Константин е най-скъпото нещо за Людмила. Авторката на бестселъри се укорява, че водена от безгранична си любов към детето, невинаги успява да е достатъчно строга към него. Волята си проявява, когато трябва да му забрани да гълта предмети и лекарства или пък да не прекалява с любимото лакомство на хлапетата - желирани бонбони.
Като всяко палаво хлапе, Константин всяка минута трябва да бъде наблюдаван какво върши. Може да падне по стълби, протяга ръцете, да ухапе някого или да го оскубе. За Осми март татко подарил на мама портокалово дръвче и малкият веднага му видял сметката, като го изял. За щастие, само плодовете. На година и половина пък докопал джиесема на Людмила и самичък изпратил някак на любимия тати есемес с буквичката "к". Ала това са съвсем обикновени неща, които децата правят, докато растат. Плюс това Людмила си признава, че и тя била бая палава като малка. "Дори често със сина ми сме на един акъл, за ужас на околните", казва с чувство за хумор откровената майка. И добавя, че ко-гато се наложи по-строго да накаже Константин, вика на помощ мъжа си или бавачката Вяра.
Мама, татко и детенце харесват да се разхождат из квартала с двете си кучета - снежнобял шпиц и коли. Напоследък като истински детективи "търсят" следите на лъва, зебрата и хипопотама от анимацията Мадагаскар. Косьо научил имената на животните от шарените тапети, които красят стените на стаята му. "Добре ни е заедно, а какво правим, няма значение". разкрива Людмила.
Честно казано, семейството предпочита да си е вкъщи.
Подобно на всяка майка, Людмила си пожелава най-силно синът й да е здрав. Иска да е разумен, да не влиза в лоши компании и да не посяга към наркотиците. Не може да се пребори единствено да не е толкова чувствителен, каквато всъщност е и тя. Кой знае, може би в Константин се крие бъдещ писател... Засега рита топка, рисува и строи -това му е работата. Нека изживее свободно и щастливо детството си.

Няма коментари: