вторник, 10 март 2009 г.

В картините си вплитам нюансите на моя глас

Художничката Мари Басмаджиян наскоро посрещна гостите си в столичната галерия "Арт Муза" с изненада от типа две в едно на откриването на шестата си самостоятелна изложба. Всъщност верните почитатели на талантливата авторка от арменски произход са свикнали с артистичните й вернисажи, съчетание от живопис и оперно пеене. Обикновено Мари Басмаджиян показва най-новите си творби на фона на изпълненията си в акомпанимент на доц. Ани Тошкова, преподавателка по пиано в Музикалната академия. В тази изложба до образите на библейски персонажи, изобразени върху коприна, тя нареди акварелни пейзажи и прекрасни рисувани шалове. "През последните години започнаха силно да ме вълнуват християнските сюжети - казва художничката пред "Всичко за семейството", с която подхващаме разговор в обкръжението на нейните творби, живописно изпъстрили камерното пространство на галерията.
- От малка съм вярваща, но не фанатично. Не се придържам към данона, а по скоро лравя мой прочит на библейските събития и персонажи. Богородица ме вдъхнови за цял цикъл. В моите картини тя не е изпита и студена, както е във византийската иконопис, а е нежна, одухотворена от майчинството."
Пеенето и рисуването са дарованията, които Мари е наследила от родителите си. Хобито на баща й (д-р Мардик Берберян) да рисува, тя превръща в своя професия, а музикалният усет на майка й Кристина, филолог германист, култивира в нея усета й към музиката, която става голямата любов на живота й. Арменското семейството се движело в кръговете на творческата интелигенция. "Ще стане художничка" - предрича живописец, когато г-жа Берберян показва нарисувания от малката й дъщеричка кон. На 6 годинки Мари започва да взема уроци по пиано и това продължава до тийнейджърската йвъзраст. "Майка ми акомпанираше на една оперна певица, която често идваше у нас да репетира - връща се в спомените си събеседничката ми.
- Много й се възхищавах, всеки път я слушах в захлас и така научих първата, си ария - на Мими от" Бохеми".
" Мари не захвърля четката, за да не разочарова баща си, макар че мечтае да стане певица. През 1968 г. приемат талантливата девойка в Художествената академия. Точно тогава Академията за изящни и приложни изкуства в Берлин отпуска места за български студенти и Мари заминава за Германия да следва интериорен и моден текстил. "Пеех си самичка вкъщи, но никога пред непознати - разказва г-жа Басмаджиян.
- На една сбирка на български студенти изведнъж се престраших. Като ме чу, Румен Нйков, който тогава следваше цигулка, а сега е преподавател в Музикалната академия и доктор по изкуствознание, настоя да ме заведе на прослушване при неговия професор. Аз не отидох и досега много съжалявам. Имах шанс дасе прехвърля в Консервато¬рията и да сбъдна мечтата си да стана певица, но уви!"
След завръщането си в България младата жена започва работа в предприятието за текстил "Албена" към Центъра за нови стоки и мода. Година по-късно роднини я запознават с преводача и поета Арманд Басмаджиян.
"Връзката ни започна под звуците на Концерт N1 за пиано и оркестър на "Чайковски" - внася нотка на сантимент в разговора ни художничката.
Двамата минават под венчило, а децата на младото семейство идват едно след друго -първо Изабел (сега на 32), а след това и Томас (31). Майчинството и домакинските грижи пак "затварят" пеенето на Мари между четирите стени на дома. Свекърът й, като чул лиричния й сопранов глас, я посъветвал да започне да взема уроци при вокални педагози. Така Мари завършва студиото за оперно пеене на проф. Илия Йосифов и проф. Мати Пинкас.

"Целият ми род пропищя, че ще арежа професията си, когато през 1979 г. реших да замина за Виена и да продължа да усъвършенствам вокалния си талант при професорите Джураско и Мари Бранд - споделя г-жа Басмаджиян.
- И двамата ми предричаха световна кариера. " Но не й било писано на Мари Басмаджиян да пее по големите сцени. Заради мечтата си била готова да рискува, но семейството с двете й малки деца наклонило везната към решението да се върне в България.
"Спомням си, че в самолета много плаках -споделя Мари.
- Не е лесно на жената, която търси изява и извън дома си, защото се налага да прави много компромиси." С идването си Мари веднага постъпва като солистка в хора на Арменската църква, където и до днес тя, като по закон, пее всяка неделя. Била е и солистка на вокалните ансамбли "Славянски звуци" и "Киркоров". Нейният глас звучи в първия запис на арменска литургия, изпълнена в зала "България". "В църковния хор продължих да развивам и дооформям тембъра си -казва талантливата дама. -Мекотата му дължа на нюансите от палитрата ми. Рисуването и пеенето си приличат - някъде тонът трябва да е чист, другаде -приглушен, по-мек и пастелен. " Докато създава образи с четката, Мари Басмаджиян обича да слуша класическа музика и особено симфониите на Бетовен, които й напомнят за младостта, за родителите й... Християнските сюжети и персонажи навлизат внезапно в орбитата на нейните интереси и вълнения на художник. През 1993 г., стресирана от политическите и икономически промени, тя се затваря в ателието си и работи упорито, защото рисуването я спасява от лошите мисли. Точно тогава създава паното "Благовещенж", вдъхжовено от репродукции на стари арменски миниатюри. Техниката върху коприна е много трудоемка -първо художничката полага контурите, след това наслагва боите, като всеки пласт трябва напълно да изсъхне, за да се нанесе следващият. Брокатът, финалният щрих, като че ли превръща копринените платна в истински икони.

"Не чакам музата, работя всеки ден - не крие художничката. - Нетърпелива съм да дойде мигът, в който да хвана четката. Обикновено рисувам вечер, когато се усамотя." А докато работи, все нещо къкри на печката, признава тя. Най-внушителната творба на Мари Басмаджиян "Кръщаването на Исус" краси арменската църква в Бургас. Авторката е решила да нарисува впечатляващо копринено платно и за софийската. Макар че столичният храм все още се строи, Мари Басмаджиян вече обмисля сюжета на бъдещата си творба.

Няма коментари: