вторник, 31 март 2009 г.

Приключи 19-месечното турне на Джеймс Блънт

Джеймс Блънт отбеляза финала на своето 19-месечно световно турне " All The Lost Souls" с грандиозно шоу в Атина. Турнето на "изгубените души" обхвана територията на шест континента, където с общо 186 концерта певецът и придружаващите го музиканти зарадваха хиляди фенове. Обиколката бе организирана на няколко етапа, а маршрутът на екипа включваше последователно Англия, Съединените Щати, Западна Европа, Азия, Австралия, Африка и Исландия. В средата на 2008 г. последва завръщане в Щатите за съвместно турне на Джеймс с местната любимка Шерил Кроу. Последва обиколка из Европа - на 22 февруари той пя и в София, отпразнуваики и 35-ия си рожден ден. След това трите автобуса и шестте камиона на екипа се устремиха към хладната точка на планетата Канада.
В началото на тази година, след 16 месеца на колела, Джеймс Блънт и неговата банда " нападнаха" Южна Америка за поредица от шоупрограми, подсилени от завладяващото присъствие на легендарния музикант и добър приятел на англичанина Елтън Джон.
Световното турне на Джеймс Блънт бе повод за издаването на двойния компактдиск "All The Lost Souls Deluxe Edition" който включва лайв изпълнения от концерти в рамките на турнето, няколко нови парчета, сътворени "на път", видеоклипове, интервю и емоционален документален филм за военното минало на певеца. За продължителното и вълнуващо преживяване по време на 19-месечна-та обиколка на света Джеймс Блънт коментира: " Аз и моята банда сме просто млади момчета, които пътуват и изживяват мечтата си!"
Албумите на Джеймс Блънт се разпространяват у нас от "Орфей Мюзик".

Алиша Диксън с два хит сингъла

Британката Алиша Диксън се готви за своя международен дебют след су пер успешни два хит сингъла "Тhе Воу Does Nothing и "Breathe Slow". Познатото ни от МТV денс парче, в което няколко дами танцуват предизвикателно като в съвременно кабаретно шоу е топ 30 ейнгъл в повечето нацинални класации на европеиски държави, като същевременно продължава да изкачва позиции. Отскоро в радио и в ефира е и вторият сингъл на певицата - "Breathe Slow"., който в Англия достигна челната десетка по продажби на сингли, с разпространени вече 180 000 копия. Това е поредният успех за певицата, чийто първи сингъл "Тhе Воу Does Nothing.
В началото на март бе сертифициран от RIAA със сребърен статус след реализирани продажби от 293 693 копия.
Албумът на британката, озаглавен "The Alesha Show", е два пъти носител на златен статус, като разпространението му обхваща само територията на Острова. Европейската премиера на ал-5 бума е насрочена за 8 май тази година. На същата дата Алиша Диксън ще пее в Манчестър на мащабен концерт, част от световната обиколка на Енрико Игле-сиое. Алиша е официалният гост изпълнител на тазгодишното турне на тездата.
През май албумът „The Alesha Show” ще се разпространява у нас от "Орфей Мюзик".

ПИСАТЕЛКАТА ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА: СИНЪТ МИ ПРОТЯГА РЪЦЕ КЪМ ИКОНАТА

Старите хора казват, че когато дете протяга ръка към иконата на Света Богородица, то ще бъде закриляно от Божията Майка. Синът на писателката Людмила Филипова - Константин, е на две годинки и половина, но види ли икона, не може да я подмине с безразличие. Самата Людмила е скромен човек. Не парадира с известния си произход - внучка е на някогашния министър-председател на България Гриша Филипов. Не обича да се фука и с таланта си, макар че романите й "Стъклени съдби", "Анатомия на илюзиите" и "Червено злато" пожънаха успех. Виж, тръгне ли приказка за Константин, думите красиво потичат от устатата й, сякаш златоруйна река.
Писателката мечтала да има момиченце. Даже в един момент била сигурна, че Господ ще й изпрати именно госпожица. Когато й донесли в родилния дом малкото вързопче с новороденото й момченце обаче, тя разбрала, че всъщност цял живот него е чакала - да преобърне живота й и да я направи най-щастливата майка на света. Със съпруга Божидар дълго умували как да кръстят сина. Накрая събрали буквите от малките имена на близките си и се получило "коне". Останалото дошло от само себе си.
Константин е най-скъпото нещо за Людмила. Авторката на бестселъри се укорява, че водена от безгранична си любов към детето, невинаги успява да е достатъчно строга към него. Волята си проявява, когато трябва да му забрани да гълта предмети и лекарства или пък да не прекалява с любимото лакомство на хлапетата - желирани бонбони.
Като всяко палаво хлапе, Константин всяка минута трябва да бъде наблюдаван какво върши. Може да падне по стълби, протяга ръцете, да ухапе някого или да го оскубе. За Осми март татко подарил на мама портокалово дръвче и малкият веднага му видял сметката, като го изял. За щастие, само плодовете. На година и половина пък докопал джиесема на Людмила и самичък изпратил някак на любимия тати есемес с буквичката "к". Ала това са съвсем обикновени неща, които децата правят, докато растат. Плюс това Людмила си признава, че и тя била бая палава като малка. "Дори често със сина ми сме на един акъл, за ужас на околните", казва с чувство за хумор откровената майка. И добавя, че ко-гато се наложи по-строго да накаже Константин, вика на помощ мъжа си или бавачката Вяра.
Мама, татко и детенце харесват да се разхождат из квартала с двете си кучета - снежнобял шпиц и коли. Напоследък като истински детективи "търсят" следите на лъва, зебрата и хипопотама от анимацията Мадагаскар. Косьо научил имената на животните от шарените тапети, които красят стените на стаята му. "Добре ни е заедно, а какво правим, няма значение". разкрива Людмила.
Честно казано, семейството предпочита да си е вкъщи.
Подобно на всяка майка, Людмила си пожелава най-силно синът й да е здрав. Иска да е разумен, да не влиза в лоши компании и да не посяга към наркотиците. Не може да се пребори единствено да не е толкова чувствителен, каквато всъщност е и тя. Кой знае, може би в Константин се крие бъдещ писател... Засега рита топка, рисува и строи -това му е работата. Нека изживее свободно и щастливо детството си.

неделя, 29 март 2009 г.

Макриев носи светена вода от Израел за късмет

Нападателят Димитър Макриев си носи в сака шишенце светена вода от Израел, научи НТ. футболистът на Ашдот, който трябва да замести контузения капитан Димитър Бербатов, е много суеверен и спазва различни ритуали преди всеки мач.
"Няма да разкрия какво точно правя. Светената вода ми беше подарена от колегите ми в Ашдот. Те ми пожелаха да съм здрав и да имам много късмет в националния отбор на България", сподели Макриев.
Защитниците Радостин Кишишев, Игор Томашич и Елин Топузаков-Топчо пък решиха да се подстрижат късо за предстоящите решителни мачове с Ейре и Кипър. "Не съм сигурен, че късата прическа ми носи успех на терена, но я предпочитам. Готов съм да лъсна и нула номер, но да бием Ейре в Дъблин", сподели с усмивка Кишишев.

Дете на Грънджа с наградата "Джеймисън"

„Парче от дъгата" ще получи приза на 31 март филмът на режисьора Стефан Чернев, който събра най-много зрителски гласове и стана победител в Jameson Short Online Award 2009. Неговата творба проследява една необичайна среща, от която се ражда нестандартно приятелство.
Церемонията ще се състои след специална прожекция в Дома на киното на 31 март, на която ще бъдат представени 10-те най-рейтингови филма от конкурса.
Стефан Чернев в момента завършва кинорежисура и публична администрация. Той е съсценарист на „Парче от дъгата" заедно с Георги Шушков. Определя се като „дете на грънджа и демокрацията", но това не му пречи да преуспява.
Онлайн конкурсът на Jameson се провежда за втори път у нас с цел българските късометражни филми да стигнат до по-широка аудитория и да се даде възможност на публиката да избере своя фаворит.
Наградата Jameson за български късометражен филм се присъди на „Три сестри и Андрей". Режисьорите Борис Дес-подов и Андрей Паунов получиха своя диплом, статуетка и парична премия от 6000 евро лично от Вим Вендерс.

Голямата сцена се отвори отново за Мая Нешкова

Малцина знаят, че Мая Нешкова е софиянка, тъй като свързват успехите й с оркестър „Благоевград". Тази година се честват 3 десетилетия, откакто става солистка там и се запознава с Кирил Икономов. Така се ражда перфектният семеен и творчески тандем, чиято популярност бързо надхвърля границите на региона. Хитове като „Конче вихрогонче", „Рожден ден" и „Слънчева обич" вече 20 години се въртят по медиите, но не те са включени в предстоящия албум.
- Много успешен бе първият авторски симфоничен концерт на Кирил Икономов с твое участие.
- Не само в музикално отношение бе приет възторжено. Събрахме солидна сума за фондацията „Утре за всеки", свързана с рака на гърдата. Получихме множество покани да го повторим в зала „България", Бургас, Пловдив и в чужбина. Софийската филхармония представи 11
авторски пиеси на Икономов, сред които и естрадния му хит „Честит рожден ден", който изпълних 20 г. след създаването му. Композицията прозвуча различно в инструментална версия, а ръкоплясканията не стихнаха. Посланиците на Венецуела и Аржентина ни поканиха да гастролираме в Латинска Америка.
- Защо най-популярните политици участват в твой клип?
- Видеото е по песента „Опълченци", а кадрите с тях са заснети при официалната церемония по откриването на Паметника на опълченците. В записа участват квартет „Армейска песен" и Гвардейският духов оркестър под диригентството на Ради Радев.
- Готвиш концерт и албум. Какво ще включва?
- Излизам с нова продукция - поп-музика. Връщам се много активно към кариерата си. Заглавието ще реша най-накрая - тогава се разбира кое парче е най-успешно. Имах мерак за балада и тя е факт - песента „Обичам те".
- Десетилетия сте все заедно с Кирил Икономов. Как се работи и живее толкова дълго в тандем?
- Двамата вървим напред - той покрай мен и аз покрай него. Цял живот сме се продуцирали сами. Изградили
сме си правила в личен и професионален план, които отстояваме. Искаме всичко, което правим, да е истинско, да е преживяно.
- Защо чак сега се роди баладата „Обичам те"?
- Очквах я 30 години. Това е най-хубавото нещо, което ми е писал Кирил.
- Изостави кариерата задълго и се посвети на семейството и децата. На какво учиш дъщерите си?
- Бях на върха на славата, пълнех стадионите, когато реших, че майчинство е най-важно. Разбрах, че жената в мен и майката са по-силни от артиста. Така че изцяло се отдадох на грижата за близначките. Учим ги на човещина, на българщина най-напред. Вярвам в доброто и на себе си.
- А децата имат ли отношение към музиката?
- Естествено. Вече се върти успешно тяхна песен по БНТ. Имат своята изненада и на концерта ми в НДК през април. Заедно ще пеем, ще изпълняват песен и сами. Винаги съм чакала този момент, когато ще плуваме заедно четиримата в магията на музиката.

Мария Филипов е Ледената кралица на Великобритания

Побързахме да потърсим връзка с Мария Филипов, за да ни разкаже повече за впечатляващите си успехи, за пътя си от жалките български пързалки до блясъка на прожекторите в Лондон и Сидни. Връзката осъществи брат й Христо Хаджийски, който е и неин мениджър. Въпреки натоварения си график, ден преди финала Мария отдели време за нашите читатели и отговори на многобройните ни въпроси. Прие и поздравленията ни в понеделник за невероятния успех и провъзгласяването й за Ледена кралица на Великобритания. Разказа ни и вълнуващи подробности за инфарктната надпревара на финала.
"Благодаря за интереса към мен - сподели Мария пред "Всичко за семейството". - Не съм предполагала, че следите успехите ми в шоуто. Въпреки че това ми е трето участие и вече съм била на финал през 2007 г., напрежението беше огромно. Трябваше да изпълним три съчетания. Най-напред беше атрактивното летене във въздуха, завързани с въжета. Рей има малко проблеми с височините, но се справи чудесно. След това изиграхме любимата си програма от сезона. Получихме само максимални шестици от съдиите, но на финала думата имат зрителите. Те също ни оцениха по достойнство и така станахме една от двете двойки, които получават право на последен танц. Той е по "Болеро"-то на Равел, с която творческите продуценти на шоуто, великите Джейн Торвил и Кристо-фър Дийн спечелиха олимпийската титла в танцовото пързаляне през 1984 г. в Сараево. Вече бяхме представили такава програма на 14 февруари, когато празнувахме 25 години от успеха им. Тогава получихме първите си максимални оценки. Това ни даде увереност да танцуваме за публиката, да не мислим за техническите елементи. И смелостта ни бе възнаградена. По-бедихме!Безкрайно съм щастлива, но и малко уморена. Напрежението и натоварването през тези 3 месеца беше огромно. За мен Рей е истинско откритие. Това момче направо си е пропиляло шансовете да стане шампион по фигурно пързаляне. Помогна му много и участието в мюзикъла "Брилянтин",където играе след второто си място в английския "Мюзик Ай-дъл" през 2006 г. Там танцува доста сериозно. Не е имало такъв участник за всичките 4 сезона досега." На 2 април започва 5-седмично турне на леденото шоу из Великобритания. Естествено Мария и Рей ще са звездите в него.
"Dancing on Ice" стартиpa през зимата на 2006 г. Правилата са почти същите като в наскоро завършилия у нас "Денсинг старс". Двойки, съставени от известни личности и професионални фигуристи, се конкурират за титлата "Крал и Кралица на леда". Веднага след успешния старт във Великобритания (над 10 милиона зрители гледат финалната надпревара) през лятото на същата година то се провежда и в Австралия. "Тогава ми се обадиха от Канал 9, по кой-
то щеше да се излъчва шоуто, с предложение да работя като треньор - разказва Мария. - Но след кастинга получих покана за професионален танцьор. Конкуренцията беше много сериозна и въобще не предполагах, че ще стигна до финала. Участваха известни австралийски спортисти, тв звезди. А за моя партньор Джейк Уол се знаеше само, че е скъпоплатен модел и приятел на Мис Юнивърс. Но и публиката, и съдиите много ни харесаха. Стигнахме до финала и победихме. " Още на следващата година нашето момиче получава покана да участва в британското шоу. С партньора й Дънкан Джеймс от известната бой-група "Блу" са финалисти и остават на трето място. През 2008 г. стига до полуфинал с друга млада по-пзвезда - Гарет Гейтс. За да дойде победата в неделната вечер, с която нашето момиче стана първата професионална танцьорка, печелила два пъти "Dancing on Ice".
Мария, известна у нас с бащината си фамилия Хаджийска, стъпва за първи път на пързалката малко късно - на 8 години. Преди това тренира художествена гимнастика в "Славия". "Обух кънките, попърза-лях се малко и се влюбих -припомня си тя. - Вече 26 години оставам вярна на леда." В началото Мария се състезава индивидуално, а след това в танцова двойка с Христо Николов (партньор след това и на Албена Ден-кова). Двамата печелят националните първенства от 1988-а до 1992 г., а през 1991 г. участват на европейския и на световния шампионат. След отказването си от активна състезателна дейност, вече студентка във ВИФ, Мария започва да работи като треньорка. Първо с деца, а след това и като консултант на бившия си партньори Албена. "На състезания се срещнах с бъдещия си съпруг - споделя тя. -Андрей Филипов беше утвърден треньор в Русия, при него е започнал да се пързаля Максим Стависки.
Влюбихме се и така през 1986 г. заминах за Москва, където се оженихме."
След две години младото семейство заминава за Австралия. "Колкото и да е странно, там интересът към фигурното пързаляне е много голям - обяснява Мария. - А работата на треньорите е по-различно разпределена. С един състезател работят няколко специалисти - един му прави хореографията, друг го учи да скача и т.н. Това ми дава възможност да тренирам както деца, така и вече опитни състезатели. Поставям съчетанията на няколко национални фигуристи. В момента имам едно момиченце, което има страхотно бъдеще в индивидуалното пързаляне. Скоро всички ще научат за нея." Мария и Андрейрабо-тили 5-6 години в Пърт, а сега живеят в Сидни." В началото свикнахме трудно, там начинът на живот е съвсем различен - връща се назад във времето треньорката. - Мисълта, че си толкова далече от близките си, че няма как да ги видиш няколко години, е мъчителна. Но постепенно свикнахме. Помогнаха ми приятелите от ВИФ, които срещнах отново там. Австралия е прекрасна страна, а хората са спокойни и усмихнати. Там разбираш какво означава да живееш без напрежение, да оставяш нещата да се случват, а не непрекъснато да ги пришпорваш." Участието в британското шоу през последните години дало възможност на Мария да си идва по-често в България. През последните месеци синът й Антон е при баба и дядо в София, за да може мама по-лесно да го вижда. Преди това пък бил в Москва при родителите на баща си." Какво да се прави, нали сме интернационално семейство - обяснява Мария. -Ангажиментите на Андрей го държат в Австралия, аз от месеци съм в Лондон. Такъв е светът днес, трябва да свикваме."
На 34 години Мария блести с красота и перфектна фигура. Твърди, че не полага никакви специални грижи за нея. "Като треньор съм непрекъснато на леда, натоварването е доста сериозно - обяснява тя. - Изляза ли от пързалката, хуквам след сина си. Много е енергичен, трудно издържам на темпото му." Малкият проходил на пързалката и естествено вече кара кънки. Но фигурното пързаляне му е скучно, предпочита високите скорости и тренира шорттрек. Напоследък обаче 5-годишният малчуган започнал да изневерява на леда. Запалил се е по футбола, иска да научи таекуондо, вече е добър и в тениса." Хубаво е да има избор, за да разбере какво му харесва най-много. С баща му не приемаме само варианта да не спортува въобще" - убедена е майката.
Вече повече от 10 години Мария Филипов гради кариера далече от родината. На във всички интервюта подчертава, че е българка, въпреки че има и руско, и австралийско поданство. "Шоуто "Dancing on Ice" има немски, италиански, чилийски и дори турски вариант - обяснява Ледената кралица. - Сигурна съм, че би имало успех и в България. Видях няколко епизода от "Денсинг старс" и много ми харесаха. Но вариантът на лед е страшно скъп. Ако се намерят спонсори, с удоволствие ще се включа и в българския "Dancing on Ice".

четвъртък, 19 март 2009 г.

Жизел Бюндхен мина под венчило

На тайна церемония в тесен роднински и приятелски кръг Жизел Бюндхен и годеникът й Том Брейди минаха под венчило в четвъртък миналата седмица. Бразилският супермодел (28) и звездата на американския футбол от "Ню Ингланд пейтриътс" (31) се врекоха един на друг в католическа черква в Санта Моника, луксозното предградие на Лос Анджелис. Булката бе облечена в кремава рокля без презрамки на Долче и Габана. Прочутите дизайнери са автори и на тоалетите на трите любими кученца на манекенката. Присъствал и 18-месечният син на Том от връзката му с актрисата Бриджет Мойнъхан, но с бавачка, а не с майка си.
След церемонията новобрачната двойка отпътувала за луксозната си къща за 8 милиона долара в Ел Ей. Жизел и Том са заедно от 2006 г., но дълго криеха връзката си. Малко преди да се залюбят, топманекенката заряза дългогодишното си гадже Леонардо ди Каприо. Том пък изостави бременната Бриджет заради новата си изгора. В навечерието на Коледа м.г. той поиска ръката на Жизел на борда на специално нает частен самолет в присъствието на родителите й. Том Брейди бе смятан за един от най-желаните ергени в САЩ. Макар и добре платен като футболист, той не може да се мери по богатство с избраницата си. Жизел Бюндхен от години е сред най-скъпо оценяваните световни топмодели. Миналата годинатя е на първо място по приходи със заработени 35 милиона долара. Светските хроникьори набързо провъзгласиха новата брачна двойка за една от най-красивите в шоубизнеса. Вече вървят и залози дали бъдещето им дете ще е по-сладко от Шайло, дъщеричката на Анджелина Джоли и Брад Пит.

Пи Диди помири Риана и Крие

На 5 март Крие Браун трябва да се яви пред съда, за да бъде обвинен (или оневинен) за побоя над приятелката си Риана. Инцидентът на 8 февруари така и не получи официално потвърждение, но е пределно ясно, че се е случил. В пресата дори изтече снимка на обезобразеното лице на хитовата певица от Барбадос. От този ден нататък и рапърът Крие, който бе освободен под гаранция от 50 000 долара, и Риана, се скриха от любопитните погледи. Миналата седмица обаче копоите от жълтата преса се докопаха и до двамата.
Оказа се, че след уединен уикенд в Мексико, Риана е пристигнала в Маями, Флорида, в дома на мастития продуцент Шон Коумс (Пи Диди). Там тя заварила не кого да е, а побойника Крие. Папараци вече бяха го изловили как се наслаждава на карането на джет без никакви признаци на угриженост от предстоящото явяване пред съда. Светските хроникьори правят извода, че Крие Браун се е успокоил, че няма да бъде сурово наказан. Това може да стане, ако Риана не предяви обвинение срещу него. Което е твърде вероятно при новото развитие на скандалната история. Според британския таблоид "Сън", в началото на тази седмица помирените благодарение на посредничеството на Пи Диди дори се прибрали заедно от Флорида в Лос Анджелис на борда на частен самолет. Но продължават да се крият от хорските погледи.

АНИ ЛЕЙБОВИЦ ЗАЛАГА ЛЕГЕНДАРНИТЕ СИ СНИМКИ

Само преди около месец затвори врати поредната грандиозна изложба на гениалната фотографка Ани Лейбовиц. На показ от 15 октомври м.г. до 1 февруари в Националната портретна галерия в Лондон бяха изложени 150 нейни творби. Сред тях, разбира се, бяха и най-известните и най-скандалните, правени от 1990 до 2005 г., като "гвоздеят" бе прочутата снимка на бременната Деми Мур. Фотографката на звездите никога не продава оригиналите, издържайки се от астрономическите хонорари, които получава за кориците на престижни списания като "Вог" и "Венити феър" и за рекламните кампании на водещи модни къщи. Но ето че тези дни пристигна шокиращата вест: Ани Лейбовиц рискува да се раздели с цялото си досегашно, а и бъдещо творчество.
59-годишната икона на обектива е заложила срещу 15 милиона долара всичките оригинали и негативи на хилядите си фотографските шедьоври, както и на тези, които ще сътвори занапред. Според специалисти например само снимката на голия Джон Ленън, сгушен в ембрионална поза до Йоко Оно, струва милиони. Тя е направена на 8 декември 1980 г., пет часа преди убийството на Джон. Ипотечният кредит отпуска компания, специализирала се в подпомагане на собственици на произведения на изкуството. Лихвата обикновено варира между 6 и 16 процента, като само един от десетима от клиентите на компанията се разделя със заложените ценности. Парите са необходими на Лейбовиц, за да може да продължи да поддържа и плаща ипотеките на недвижимото имущество, което притежава. А сред него са и къщи в различни краища на света, наследени от починалата от рак през 2004 г. прочута американска писателка и публицистка Сюзан Зонтаг. В продължение на 15 години двете имаха силна интимна и емоционална връзка и днес Лейбовиц не може да си представи да се лиши от завещаното й имущество. Друг скандален факт от личния живот на топфотографката е, че въпреки хомосексуалността си, тя стана майка на три деца, и то на почтена възраст. На 51 тя роди ин витро от анонимни донори дъщеря си Сара, а на 55 - близнаците Сюзан и Самюъл.

Хора с големи сърца изпълват със смисъл думата добродетел

Режисьорът Николай Василев засне отличените в националната кампания "Достойните българи" в 20 документални филма. Според него, ако споделеното добро не успее да предизвика вълна от действия, то поне ще ни направи по-съпричастни към съдбата на ближния.
Може би помните как в края на февруари миналата година полицаят Христо Христев от Червен бряг извади от пламъците на горящ влак трима души. Чували сте и за диджей Дамян, захвърлил микрофона, за да скочи в басейн, откъдето измъква давещо се момиченце. Но едва ли знаете за Мария Недялкова от Ловеч, наречена от съгражданите си Майка Тереза заради напълно безкористната помощ, която оказва на мнозина. Или пък за отец Емил Паралингов от църквата " Св. Параскева" в Пловдив - всеки петък той събира онкоболни, за да им дава упование с молитви и беседи... Тези хора са само част от отличените в националната кампания "Достойните българи на годината". Инициативата, с която вестник "24 часа" чрез своите читатели търси и открива добрите новини, както и българите, проявили изключителна добрина, милосърдие и героизъм, се провежда за седми път. През 2007-а към идеята да бъдат извадени от анонимност героите на нашето време се присъединява и Българската национална телевизия. Точно на 3 март БНТ 1 започва да излъчва всеки делничен ден в сутрешния блок и след късната новинарска емисия поредица от 20 петминутни филми, във всеки от които главната роля "играе" един от отличените в "Достойните българи".
Открадвам от времето на режисьора Николай Василев, отдал се на задачата сам да монтира кадрите, заснети от оператора Борислав Георгиев, за да разберем повече за срещите му със съвременните достойни българи. "Струва ми се, че тази филмова поредица е най-смислената ми работа досега - казва режисьорът, който има зад гърба си над 15 документални ленти. - Докато снимахме, се опитвах да разбера какво по-различно носят в себе си хората срещу мен, дали са научени на саможертва и добродетели, или те са плод на тяхна вътрешна зрялост, на вродена духовност. Много личности записват имената си със златни букви в българската история, пред чието дело можем само мълчаливо да сведем глава в знак на почит и преклонение. Тяхното себеотдаване не е ли отпечатано в националните ни гени и не тече ли кръвта им в нашите вени? От срещите си с героите на моите филми се убедих, че и днес думите саможертва, подвиг и добродетел имат смисъл и съдържание."
Повечето от отличените в кампанията „Достойните българи" трудно заставали пред камерата по простата причина, че не се смятат за герои, а и не са свикнали да бъдат във фокуса на вниманието. Такъв е десетокласникът от Варна Любомир Стамболийски, който на 22 юли м.г. рискува живота си, за да спаси от удавяне 17-годишно момиче на плажа в курорта" Св. Св. Константин и Елена". Момчето забелязало как две девойки потъват, теглени от мъртво течение, и без да се колебае, се хвърля в морето. Успял да изтегли едната на брега и веднага се върнал за втората, но вече било късно. И досега, вместо да изпитва удовлетворение, че е върнал към живота един човек, той страда от угризения, че не успял да помогне на още един. Любомир е проявил такова себеотрицание, че и досега не осъзнава как самият той е можел да загине, смята Николай Василев. Режисьорът снима филмите си на местата, където достойните българи са проявили своите качества и добродетели. За преживелите драматични ситуации споменът предизвиква болезнени емоции. "На мнозина причинихме неприятни усещания, но го направихме, за да докажем, че можем да се жертваме един за друг, да направим нещо безвъзмездно - обяснява авторът на тв поредицата. -Да споделяме доброто, е отговорност, защото както лошото, така и доброто може да генерира вълна от действия. "Достойните българи" не е игра с SMS-и, която да направи някого победител, а е образец, модел за подражание. "Тръпки побиват режисьора, когато вижда разтопения метал, стичал се от горящите вагони, върху камъните покрай железопътната линия близо до гара Червен бряг. Споменът за пожара е почти непоносим за самопожертвователния полицай Христо Христев. Кошмарът е оставил у него дълбока следа - и до днес не може да преглътне горчивата истина, че докато е вадил хора от пламъците, други са снимали огнената стихия с мобилните си телефони. Убеден е, че, ако повече хора са реагирали като него, жертвите са щели да бъдат по-малко.
Съвсем съзнателно Николай Василев свежда информацията за всеки от героите си до минимум. Преди да заработи камерата, не задава въпроси и не уточнява детайли от разговора. "Опитвах се да извадя неподправено моментното изживяване - казва режисьорът. - Човек трудно ще разкаже историята си с чувство, ако непосредствено преди това я е споделил. А моята цел беше на интуитивно ниво да обрисувам психологическия портрет на тези необикновени хора. "Ако можеше да раздава благороднически титли, документалистът незабавно би връчил първата на Стефан Илъков от Мадан. Той спасява от смъртоносен токов удар 11-годишно дете, покачило се на електрически стълб с високо напрежение. Илъков, който спешно бил уведомен за инцидента, успял да изпревари екипите на полицията, пожарната и Бърза помощ. Още преди да спрат електричеството, сърцатият мъж вече бил свалил детето. Да се степенуват човещината, себеотрицанието и доброто е абсурдно, затова сред "Достойните българи" намират място и хора, които не са рискували живота си, но са проявили загриженост за ближния. Дванадесетокласничката Славея Ангелска от Севлиево изобретява метод за обучение на деца с увреден слух, който ще бъде въведен в Дания, Белгия и Холандия. Талантливата тийнейджърка, която се занимава с музика, попаднала в интернет на споделените преживявания на момиче с увреден слух. Нейното изобретение става отговор на въпроса, който я измъчвал: "Как така за мен музиката означава всичко, а има хора, които не могат да я чуват?". Пример за подражание дава и възпитаникът на Дома за деца с физически увреждания в Луковит Илиян Петров. Благодарение на сребърния медал от параолимпииското световно първенство за младежи ло лека атлетика в Ню Джърси (САЩ), копиехвъргачът днес е студент в Спортната академия. Не забравя откъде е тръгнал, затова често посещава децата в дома в Луковит и ги окуражава." Той е истинско доказателство за това, как страданието може да развие положителни качества и сили, които да изведат човек до неподозирани от него висоти - смята Николай Василев. –„Животът ни среща с различни предизвикателства; някои бягат от тях, други поемат хвърлената ръкавица. И ако не ни стига куражът да следваме примера на достойните българи, то поне можем да им се поклоним и да се опитаме да бъдем по-съпричастни към човека до нас."

Дико-Илиевите хора се слушат със сърцето

Сдружение, носещо името на известния композитор и създател на духови оркестри в цяла Северозападна България - Дико Илиев, бе учредено в Оряхово в края на миналия месец. Сред учредителите е журналистката Божана Димитрова, която има голям принос за популяризирането на Дико-Илиевото творчество, превръщайки неговото "Дунавско хоро" в емблема на най-слушаното в продължение на десетилетия предаване в ефира на Българското национално радио -"Разговор с вас". Специално за читателите на "Всичко за семейството" г-жа Димитрова разказва за целите на новоучреденото сдружение.
Три пъти в годината - пролет, лете и зиме, Оряхово отбелязва с празници паметта на именития си съгражданин, народния музикант Дико Илиев, на "нашия Бай Дико", както гласи поканата за концертите. Сега оряховчани прибавят и друго, отдавна подготвяно събитие - учредяването на сдружение "Дико Илиев". Инициативата на общината и читалището е подкрепена от видни музиканти, диригенти, писатели, общественици, от многобройните ученици на големия композитор.
Заслужават внимание целите на сдружението. Освен съхраняването и обогатяването на феномена духова музика, с която е прочут българският Северозапад, в близко време сдружението ще се заеме отново да съгради къщата-музей на Дико Илиев. В нея композиторът живее повече от 40 години и оттук, с поглед към голямата река, той създава "Дунавското". Отсега се подготвя и традиционното голямо "Великденско хоро", което пък ще събере на оряховския площад с името на композитора млади и стари, гости от цяла България. Неслучайно най-много от хората на Дико Илиев носят пролетно име и свежест - "Майски цветя", " Майско утро", " Пробуждане на пролетта", "Кръшен венец", "Билка", "Весела младост".
Учредява се и стипендия за млади музиканти, предстоящо е и издаването на втори том от алманаха "Прослава за Дико Илиев", събрал стотици отзиви, стихове, спомени за самобитния музикант. Вероятно ще претърпи седмо издание и популярната документална повест на Цветана Маркова "Дунавско хоро, закичено с алено мушкато".
Уставът на сдружението предвижда широка концертна, издателска и звукозаписна дейност с основната мисия да бъде съхранено богатото музикално и историческо наследство, да бъдат проучени и доразвити традициите и обичаите на народното и любителското музикално творчество. Оказва се, че многобройните духови оркестри и музики в цялата страна са запазили и партитури на почти неизвестни Дико-Илиеви творби. Така се роди идеята Българското национално радио да издири и запише част от тях. Сега сдружението е задължено да продължи тази дейност, тъй като големият музикант, толкова известен със своите хора и маршове, ни е оставил и красиви валсове, танга, цели сюити. Да споменем само "Танцът на жетварките", наскоро записана от Разградската филхармония. Нещо повече, все по-популярно става напоследък и музикалното състезание за написването на нови творби за духов оркестър в стила и в духа на Дико-Илиевото творчество. Наскоро и Монтана обяви такъв национален конкурс, който без съмнение ще срещне през май много участници.
Питали сме се откъде иде името на духовата музика -сборната, стройната, стогласната, духовата - сигурно от дух, от душата на музиканта, от душата на един народ! Дали един надарен българин не е чул тази музика със сърцето си още преди сто години, та да й посвети целия си живот, да я прослави по цялата земя, да умножи по сто духовите музики! Ето на тези въпроси се очаква да отговори новото сдружение "Дико Илиев".

четвъртък, 12 март 2009 г.

МЛАДИ ДИЗАЙНЕРИ И КОРИФЕИ ПРЕМЕРИХА СИЛИ В ЛОНДОН


За 25-и пореден път Лондонската седмица на модата (20-25.02) се превърна в трамплин за млади таланти, повечето от които са възпитаници на престижния Колеж по изкуство и дизайн "Сентръл Сейнт Мартинс". Сред именитите дизайнери, които представиха своите колекции прет-а-порте за сезона есен-зима 2009-2010, се откроиха Вивиан Уестууд, Пол Смит, Джулиън Макдоналд, Джаспър Кон-ран, Каролин Чарлз, както и артистичният директор на американската модна къща" Даян фон Фюрстенберг" Нейтън Джендън, който лансира своите собствени идеи.

Въпреки необичайните елементи, вплетени в някои тоалети, като цяло британските дизайнери укротяват авантюристичния си дух и се съобразяват с факта, че във време на криза клиентите се обръщат най-вече към класическите облекла. Те използват издържали проверката на времето материи като студена вълна, туид и велур. Силуетите на тоалетите са по-изчистени от всякога, а цветовата гама -приглушена, освежена само тук-таме с по някоя екстравагантна щампа или детайл в цикламено, лимоненожълто или теменужено. Завръщат се трикотаж ните рокли, които плътно следват извивките на тялото, драпираните блузи, раираните колежански сака и пелерините на шотландско каре. "Във време на рецесия творците обръщат внимание най-вече на аксесоарите", обяснява Пол Смит. Той лансира тоалети в любимия на британците ловджийски стил -жакардови сака, широки и удобни панталони, филцо-ви шапки, украсени с пера от фазан.

Гъркинята София Кокосалаки, която живее в английската столица, отпразнува 10-ия си творчески юбилей по време на Лондонската седмица на модата. И за следващите есен и зима тя предлага на дамите любимите си драпирани тоалети, които прикриват недостатъците на фигурата.

Своя дебют на подиума направиха сестрите Сиена и Савана Милър. Филмова актриса и сестра й, която е завършила "Сентръл Сейнт Мартинс", залагат на облекла унисекс. Според специалистите се очертава бляскаво бъдеще и пред младите дизайнери

Марк Фаст, Мери Катранцу и тандема Питър Пилото-Кристофър Де Вос. Всички те предлагат практични облекла за т.нар. " стрийт стил", който не зачита утвърдените правила и смело съчетава на пръв поглед несъвместими тенденции.

Родолюбки празнуват в Торонто по нашенски


Българките са се обединили в дамски клуб, събират се често и обменят бизнес идеи, съвети за възпитанието на децата си и вкусни рецепти.

Българският дамски клуб в Торонто отдалече се подготвя за посрещането на 8 март. Това ще е поредният повод на нашенките, които живеят в Канада, да се видят, да си побъбрят, да си спомнят за родината, но и да на-чертаят нови планове за бъдещето си в далечната северна страна. Преди дни те си размениха мартенички, взаимно повдигнаха и патриотичния си дух по случай 3 март.

"Тази година клубът ни ще чества своята 10-годишнина. Първоначално идеята за редовни срещи "по женски" се ражда в тесен кръг от 5-6 близки приятелки. Те се събирали почти всяка седмица за по час-два, за да ги прекарат в приятна компания без мъже и деца. За тях това било форма за разтоварване от напрегнатото всекидневие. Постепенно групата се разраствала, защото всяка дама можела да покани свои познати", разказва по и-мейла историята на възникването на клуба Славка Ангелова. Тя е завършила СУ "Св. Климент Охридски" и е работила като старши асистент във филиала на Техническия университет в Ботевград. През 2000 г., като много българи, със съпруга й напускат страната по икономически причини. По онова време Канада е сред малкото държави, които издават емигрантски визи за българи. Днес семейство Ангелови са компютърни специалисти, а 14-годишната им дъщеря Гергана учи в едно от най-известните местни училища по изкуствата.

Славка Ангелова редовно посещава сбирките на дамския клуб в Торонто, в

които вече членуват около 120 българки. През лятото те си организират градински партита у някоя от дамите, като всяка от тях носи по нещо за трапезата. Зиме наемат зали или ходят по заведения. Тъй като организацията е неформална, тя няма инициативен комитет, устав, фонд или бюджет. Основната й цел е българките по-често да общуват помежду си. "Истински отдушник е да разговаряш на родния си език. Често на срещите ни се популяризира някоя нова инициатива на наши сънародници, които живеят в Канада, а онези, които се занимават с бизнес, могат да си направят и реклама", обяснява Славка.

Смята се, че в момента в Торонто и околностите му живеят около 15 хил. имигранти от България. Много активни местни организации са Българо-канадското дружество и Канадско-българската асоциация. Диаспората ни си има и радио "Български глас", вестник, уеб сайт, бизнес каталог, няколко черкви. "Всеки намира различна опора, за да преодолее носталгията - за едни това са семейството и близките приятели, други разчитат на Интернет, за да общуват с роднините си в Европа, гледат нашенска телевизия, слушат родна музика. В дамския клуб обменяме рецепти за ястия от традиционната ни кухня. Предаваме родолюбието си и на нашите деца. Идеята е, вместо да тъгуваме за България, да се опитаме да пренесем българското с нас, където и да се намираме", завършва прочувственото си писмо патриотката.

вторник, 10 март 2009 г.

В картините си вплитам нюансите на моя глас

Художничката Мари Басмаджиян наскоро посрещна гостите си в столичната галерия "Арт Муза" с изненада от типа две в едно на откриването на шестата си самостоятелна изложба. Всъщност верните почитатели на талантливата авторка от арменски произход са свикнали с артистичните й вернисажи, съчетание от живопис и оперно пеене. Обикновено Мари Басмаджиян показва най-новите си творби на фона на изпълненията си в акомпанимент на доц. Ани Тошкова, преподавателка по пиано в Музикалната академия. В тази изложба до образите на библейски персонажи, изобразени върху коприна, тя нареди акварелни пейзажи и прекрасни рисувани шалове. "През последните години започнаха силно да ме вълнуват християнските сюжети - казва художничката пред "Всичко за семейството", с която подхващаме разговор в обкръжението на нейните творби, живописно изпъстрили камерното пространство на галерията.
- От малка съм вярваща, но не фанатично. Не се придържам към данона, а по скоро лравя мой прочит на библейските събития и персонажи. Богородица ме вдъхнови за цял цикъл. В моите картини тя не е изпита и студена, както е във византийската иконопис, а е нежна, одухотворена от майчинството."
Пеенето и рисуването са дарованията, които Мари е наследила от родителите си. Хобито на баща й (д-р Мардик Берберян) да рисува, тя превръща в своя професия, а музикалният усет на майка й Кристина, филолог германист, култивира в нея усета й към музиката, която става голямата любов на живота й. Арменското семейството се движело в кръговете на творческата интелигенция. "Ще стане художничка" - предрича живописец, когато г-жа Берберян показва нарисувания от малката й дъщеричка кон. На 6 годинки Мари започва да взема уроци по пиано и това продължава до тийнейджърската йвъзраст. "Майка ми акомпанираше на една оперна певица, която често идваше у нас да репетира - връща се в спомените си събеседничката ми.
- Много й се възхищавах, всеки път я слушах в захлас и така научих първата, си ария - на Мими от" Бохеми".
" Мари не захвърля четката, за да не разочарова баща си, макар че мечтае да стане певица. През 1968 г. приемат талантливата девойка в Художествената академия. Точно тогава Академията за изящни и приложни изкуства в Берлин отпуска места за български студенти и Мари заминава за Германия да следва интериорен и моден текстил. "Пеех си самичка вкъщи, но никога пред непознати - разказва г-жа Басмаджиян.
- На една сбирка на български студенти изведнъж се престраших. Като ме чу, Румен Нйков, който тогава следваше цигулка, а сега е преподавател в Музикалната академия и доктор по изкуствознание, настоя да ме заведе на прослушване при неговия професор. Аз не отидох и досега много съжалявам. Имах шанс дасе прехвърля в Консервато¬рията и да сбъдна мечтата си да стана певица, но уви!"
След завръщането си в България младата жена започва работа в предприятието за текстил "Албена" към Центъра за нови стоки и мода. Година по-късно роднини я запознават с преводача и поета Арманд Басмаджиян.
"Връзката ни започна под звуците на Концерт N1 за пиано и оркестър на "Чайковски" - внася нотка на сантимент в разговора ни художничката.
Двамата минават под венчило, а децата на младото семейство идват едно след друго -първо Изабел (сега на 32), а след това и Томас (31). Майчинството и домакинските грижи пак "затварят" пеенето на Мари между четирите стени на дома. Свекърът й, като чул лиричния й сопранов глас, я посъветвал да започне да взема уроци при вокални педагози. Така Мари завършва студиото за оперно пеене на проф. Илия Йосифов и проф. Мати Пинкас.

"Целият ми род пропищя, че ще арежа професията си, когато през 1979 г. реших да замина за Виена и да продължа да усъвършенствам вокалния си талант при професорите Джураско и Мари Бранд - споделя г-жа Басмаджиян.
- И двамата ми предричаха световна кариера. " Но не й било писано на Мари Басмаджиян да пее по големите сцени. Заради мечтата си била готова да рискува, но семейството с двете й малки деца наклонило везната към решението да се върне в България.
"Спомням си, че в самолета много плаках -споделя Мари.
- Не е лесно на жената, която търси изява и извън дома си, защото се налага да прави много компромиси." С идването си Мари веднага постъпва като солистка в хора на Арменската църква, където и до днес тя, като по закон, пее всяка неделя. Била е и солистка на вокалните ансамбли "Славянски звуци" и "Киркоров". Нейният глас звучи в първия запис на арменска литургия, изпълнена в зала "България". "В църковния хор продължих да развивам и дооформям тембъра си -казва талантливата дама. -Мекотата му дължа на нюансите от палитрата ми. Рисуването и пеенето си приличат - някъде тонът трябва да е чист, другаде -приглушен, по-мек и пастелен. " Докато създава образи с четката, Мари Басмаджиян обича да слуша класическа музика и особено симфониите на Бетовен, които й напомнят за младостта, за родителите й... Християнските сюжети и персонажи навлизат внезапно в орбитата на нейните интереси и вълнения на художник. През 1993 г., стресирана от политическите и икономически промени, тя се затваря в ателието си и работи упорито, защото рисуването я спасява от лошите мисли. Точно тогава създава паното "Благовещенж", вдъхжовено от репродукции на стари арменски миниатюри. Техниката върху коприна е много трудоемка -първо художничката полага контурите, след това наслагва боите, като всеки пласт трябва напълно да изсъхне, за да се нанесе следващият. Брокатът, финалният щрих, като че ли превръща копринените платна в истински икони.

"Не чакам музата, работя всеки ден - не крие художничката. - Нетърпелива съм да дойде мигът, в който да хвана четката. Обикновено рисувам вечер, когато се усамотя." А докато работи, все нещо къкри на печката, признава тя. Най-внушителната творба на Мари Басмаджиян "Кръщаването на Исус" краси арменската църква в Бургас. Авторката е решила да нарисува впечатляващо копринено платно и за софийската. Макар че столичният храм все още се строи, Мари Басмаджиян вече обмисля сюжета на бъдещата си творба.

Райна Кабаиванска представи своите студенти в Рим

Един от най-красивите гласове на планетата Райна Кабаиванска пя в Музея на Капитолия пред президентите на България и Италия Георги Първанов и Джорджо Наполитано по тяхна покана. Тя се възползва от случая, за да им представи четирима свои възпитаници, завършили майсторските й класове в НБУ. Двама от тях са българи -Александър Носиков и Евгения Брайнова, която от няколко години живее и пее на Апенините. Другите са италианци - тенорът Андре а Каре и Вероника Симеони, която спечели първото издание на международния конкурс "Павароти". "Безкрайно съм шастлива, че представих своята страна, както и учениците си пред двама президенти", каза Райна Кабаиванска за" Всичко за семейството".
Великото сопрано отсега се подготвя за осмия си майсторски клас в НБУ, който ще се проведе през септември. В края на обучението си студентите ще изнесат концерт в зала "България" под акомпанимента на Софийската филхармония. Най-добрите от тях ще получат стипендии за обучение в Италия при Райна Кабаиванска.

ПОЛИ ГЕНОВА: ПРЕДСТАВИХ СЕ ДОСТОЙНО ТОВА МИ СТИГА ЗА СЕГА

Поли Генова е родена на 10 февруари 1987 г. в София. Започва да пее още на 4 годинки в детска вокална група към Националния дворец на децата. През 1995 г. е сред основателите на групата "Бон-бон”, гласът й става нейна запазена марка. В продължение на 6 години е малката водеща на едноименното детско шоу по БНТ. Още по това време Поли вече партнира на големи имена от българската попсцена като Георги Христов, Йорданка Христова, Васил Найденов и др. С Нели Рангелова и “Бон-бон" става носителка на специалната награда на БНТ на фестивала "Златният Орфей" през 1997 г. С вокалната група е печелила отличия на редица български и международни конкурси. Завършила е НМУ "Любомир Пипков", специалност кларинет. В момента е втора година студентка режисура в НБУ. Участвала е в предаването на БНТ "Нощни птици", в проектите на БТВ "Великолепната шесторка" и "Денсингстарс", а от 2007-а работи с бенда на Дани Милев във "Вечерното шоу на Азис". Участва на първия конкурс за "Евровизия" през 2005 г. с вокалната група "Мелъди", съставена от порас¬нали "бонбони", и стигат до финала. На следващата година в намален състав момичетата се класират на 4-то място. Поли е един от тримата изпълнители, продуцирани от Канал 1 за тазгодишния конкурс за "Евровизия". На финала на 21 февруари се класира на второ място с песента "One Life Is Not Enough " (Един живот не е достатъчен").

За широката публика младата певица Поли Генова стана по¬пулярна с участието си на финала на българската "Евровизия". Рокбаладата й "One Life Is Not Enough " спечели признанието на публиката и бе класирана на второ място, изпреварвайки вече утвърдени имена на музикалната сцена. Може би това нямаше да е достатъчно, за да се заговори толкова за нея, ако не се бе разразил скандалът с избора на Краси Аврамов да ни представи на финалите в Москва. Въпреки младостта си, Поли е на музикалната сцена вече от доста години, но за нея не се знае много. Затова очаквам срещата ни с любопитство.

- Как оценяваш представянето си на " Евровизия "?
- Щастлива съм, че стигнах толкова напред. За мен е огромно признание, че бях продуцирана от БНТ, че снимах с тяхна помощ страхотен клип. Подкрепата на зрителите на финала беше изненада за мен, въобще не съм я очаквала. В случая за мен това е най-важното. Негативното трябва да се остави настрана. Като си направя равносметка, всъщност съм спечелила много от участието си на този финал.
- Очакваше ли подобна реакция след обявяване на победителя?
- Очаквах реакцията на колегите ми, на музикантиюте и другите участници. За всички е ясно, че толкова висок вот е нереален. Но за кампанията в защита на моята кандидатура в интернет научих от приятели. Не мога да не съм поласкана от вниманието на хората. В същото време не заставам зад идеята аз да отида в Москва. Толкова съм разочарована, че дори да ме поканят, ще откажа. Дойде ми в повече напрежението около скандала. Смятам, че се представих достойно, не искам нищо повече. Засега! Според мен, а и според повечето финалисти, най-правилно е да се анулира конкурсът и тази година да не участваме. Така да се сложи край на този период на спекулации и скандали. С тях само се вреди на българската музика. Питам се какво ли си мислят младите таланти, които мечтаят да стигнат до този конкурс.

- Разкажи повече за песента си.
- Това е първият ми самостоятелен сингъл. От дете винаги съм работила в екип, на сцената съм разчитала на другите около мен. Обичам да пея на живо, с бенд. Но през последните години така се случи, че всички колективни проекти, с които се захванах, пропаднаха. На първата БГ "Евровизия" участвах с вокалната група "Мелъди", на следващата година пях в дует. Но се разделихме с момичетата и останах сама. Много съм щастлива, че стартирам самостоятелната си кариера с толкова силна и хубава песен. Тя е на композитора Иван Кутиков, който живее и работи от 20 години в Лос Анджелис. Там той има голяма музикална компания, супер-модерно студио. Работил е с величия като легендарната джазгрупа "The Manhattan Transfer ", които са втори в света по спечелени награди " Грами"-11. Продуцентката и основателка на детската вокална група "Бон-бон" Розина Караславова му разказала за мен, пуснала му мои записи. А г-н Кутиков й предложил тази песен. Текстът е на Джим Петерик, който има "Грами" и номинация за "Оскар" за парчето" Окото на тигъра" от филма" Роки 3". В реализацията на записа участваха както български, така и американски музиканти.

- Твърди се, че песента много прилича на парче на Филип Киркоров...
- Има ли конкурс, преди който да няма такива обвинения? Самият Филип Киркоров каза, че неговата и моята песен имат еднакво внушение, нищо повече. Професионалист като Иван Кутиков никога няма да си позволи подобно нещо.

- Ще направиш ли и българска версия на песента?
- Искам, но все още търсим подходящия текст, който да отговаря и емоционално, и смислово на оригинала. Когато го прочетох за първи път, бях направо разтърсена. Въпреки че нямам кой знае какъв богат житейски опит, успях да открия себе си в песента. Свързвам я с неуспешната си последна връзка и така успявам да преживея всеки тон, всяка дума. Много лично ме докосна и явно това се усеща от публиката.

- Кога ще си готова с дебютния си албум?
- През последния месец получих няколко страхотни предложения. Миналото лято бях в Швеция с "Бон-бон", които бяха поканени за записи от известния композитор Йохан Янберг. Харесал ги при участието им на детската "Евровизия" през 2007 г. в Хелзинки. Сега ми се обади с предложение да запиша една негова песен. От Виена пък ме потърси българин, който работи там. Също има няколко парчета, които ми предлага да чуя. А Иван Кутиков наскоро ми каза, че е подготвил изненада за мен. Очаквам я с нетърпение. Поканил ме е през лятото да му гостувам в Лос Анджелис. За мен ще е невероятен шанс да отида в студиото му, да работим заедно, да се запозная с Джим Петерик.

- Може би и с Бионсе. Четох, че тя се разплакала, когато чула песента на Кутиков, но той не й я дал.
- Не знам откъде ги измислят подобни истории. Но вече четох какво ли не за себе си. Явно ще трябва да свиквам.

- Ще продължиш ли да работиш с Рози Караславова?
- О, да. Тя е мой продуцент и мениджър вече повече от 10 години. Изградила ме е като професионалист, музикант и човек. Възпитала е у мен истински качества на борец и победител. Много съм й благодарна. Продължавам да работя и с нейния съпруг, композитора Борис Чакъров. С Ваня Иванова, режисьорката от БНТ, с която правихме предаването "Бон-бон". А Виктория Михайлова, асистентката на Рози, ме откри за музиката. Удивителното е, че е до мен вече 18 години. Когато бях на 4, ходех в детска градина с усилено изучаване на английски език. А Вики беше учителка по музика. Явно веднага е забелязала музикалния ми талант, защото посъветва родителите ми да ме запишат някъде да пея. Така отидох най-напред в Двореца на децата, а при създаването на "Бон-бон" бях сред основателите на вокалната група.

- Родителите ти имат ли нещо общо с музиката?
- Не. Мама е архитект, а татко работи на летището. Те никога не са имали амбицията да ме правят звезда. Много бяха заети и дори в един момент предложиха да се откажа от групата, защото нямаха възможност да ме водят по репетиции. Тогава се намеси баба ми. Пенсионира се и пое ангажимента да се занимава с мен. Случвало се е мама и татко дори да не знаят, че имам концерт.

- Доста опит си натрупала с "Бон-бон"...
- О, безспорно! Още като дете съм записвала с най-големите имена - Георги Христов, Нели Рангелова, Йорданка Христова, Васил Найденов и много други. Пътувала съм с тях на турнета като беквокал. Пяла съм кавъри на която световна звезда се сетиш. Имала съм възможност да стъпя на големите сцени, да се снимам в стотици предавания, да получа спокойствие и увереност пред публика. Освен това се научих на толерантност, на етичност. А тези качества са не по-малко важни за един музикант. Да уважаваш колегите си, да си самокритичен. Аз съм единствено дете и въпреки че не съм глезена, все пак съм получавала всичко, което поискам. Контактът с децата от групата ме научи да споделям, да бъда щедра, да потискам егоиста в себе си. "Бон¬бон" е невероятна школа, която тепърва ще се доказва. Само да знаеш какви страхотни дечица има в момента в групата! Пожелавам им големи успехи. Много е важно да се подаде ръка на младите таланти, да знаят, че има за какво да работят.

- Ти докога пя в "Бон¬бон"?
- Все още не мога да си представя, че не пея в групата. Не съм я напускала. Продължавам да ходя на репетициите, за да помагам на малките. Вече минавам от другата страна, преподавам. Докато мога, винаги ще бъда на разположение на Рози и на бонбончетата.

- Как реши да учиш точно кларинет?
- С моето кандидатстване в музикалното училище беше голяма драма. Родителите ми имаха съвсем други планове. Имах успехи с английския, участвах на олимпиади. Те настояваха да кандидатствам в езикова гимназия или в Американския колеж, а после да продължа в чужбина. Но някъде в 6-и клас осъзнах, че музиката е моят път. И ги надвих. Доста твърдо отстоях позицията си. Избрах кларинета случайно, за мен бе важно да получа музикално образование. И наистина научих много в НМУ "Любомир Пипков". Безкрайно съм благодарна на преподавателите си. По принцип са доста ревниви, но бяха толерантни към ангажиментите ми с групата. А аз винаги поставях на първо място пеенето.

- Защо тогава не продължи в Консерваторията?
- Защото исках да уча нещо ново и различно. Да си дам още една възможност. Приятели ме съветваха да кандидатствам актьорско майсторство. Явно са виждали в мен актьорски талант. Но аз предпочетох режисурата в НАТФИЗ, защото има много общо с музиката. Така двете ми професии взаимно ще се допълват. За съжаление се наложи да се преместя, защото в академията изискват редовни посещения на лекции. Ангажиментите ми не го позволяват. Сега уча същата специалност в НБУ, там режимът е по-свободен.

- Как започна да работиш с Дани Милев?
- Той ме покани да пея в "Нощни птици". Тъкмо се бях разделила с момичетата от "Мелъди". Страшно съм му благодарна. Много врати се отвориха пред мен, благодарение на Дани. Уважавам го и го обичам. Радвам се, че и сега, когато бяхме конкуренти на финала на " Евровизия", той пак беше до мен и ми помагаше със съвети. Така се познават истинските приятели.

- С него сега сте част от шоуто на Азис. Скандалността му не те ли притеснява?
- В началото наистина имах такива притеснения, защото не го познавах. Но когато започнахме работа, разбрах, че Азис е страхотен професионалист, а и много добър по душа. Лесно се работи с него. Сега мога да кажа, че се гордея, че съм част от шоуто му. Тези дни все ме питат оставам ли при Азис. Да, оставам. И дано не ми се наложи скоро да се разделя с този страхотен екип.

- Как така не си се явила на кастинг за "Мюзик Айдъл"?
- За първото шоу бях решила да се явя. Дори попълних документите. Но в деня на кастинга се разболях. А и усещах вътре в себе си, че не трябва да го правя. Сега вече осъзнах защо. В българския формат на конкурса се дава шанс преди всичко на таланти, които не са имали възможност да се изявят. А аз от много години съм в музикалния бизнес, имам контакти, безкрайно богат опит. Мисля, че не е редно да се конкурирам с тези млади хора. Няма да е честно, няма да сме равнопоставени.

- Май си доста зряла за годините си?
- Наистина е така. Спомням си как като малка съучениците ми все търсеха мнението ми за по-сериозните въпроси, които ги вълнуват. Просто така се разви животът ми. Но в същото време аз съм си едно пораснало дете. Само да ме видиш как се забавлявам заедно с малките от "Бон-бон"! Важно е да запазиш детето в себе си, тази искреност и чистота. Дано да успея за по-дълго.

- Как си представяш бъдещето си?
- О, аз имам много големи мечти. От малка следя всички музикални дагради. Помня как си навивах часовника и ставах по нощите, за да гледам директните предавания по телевизията. Не съм изгубила куража си да се боря за нещо голямо, за световната сцена. Убедена съм, че към нея може да тръгнеш и от България. Искрено се надявам това да ми се случи. Стига да си вярвам и да имам силите да се боря.

- Какво друго има в живота ти, освен музика?
- Май няма друго. Максималистка съм и когато се отдавам на нещо, се отдавам докрай. Сега музиката е на първо място в живота ми. Приятелите ми често ме упрекват, че нямам достатъчно време за тях. Че дори не правя опити да си намеря гадже. А в някои моменти наистина ми липсва мъжко рамо, на което да се облегна.

- Може би си прекалено претенциозна?
- Може би, да. Взискателна съм във всичко, в това число и към мъжете. Искам човекът до мен да е силен характер, да бъде истински джентълмен, да има чувство за хумор... Много, ама много рядко се срещат такива хора. Особено сред младите.

- Но има едни твои снимки с Атанас Месечков от "Денсинг старс", които са доста интимни...
- Запознахме се по време на шоуто, но чак след края му станахме по-близки приятели. Той много ме додкрепя във всичко, което правя в момента. Страшно грижовен и внимателен е. Радвам се, че е до мен, защото е качествен човек. Но е още рано, нямам представа как ще се развие връзката ни, какво ще се случи занапред.
- Как реши да се включиш в информационната кампания "С приятел до теб" за рака на гърдата?
- Мама се пребори с тази страшна болест. Когато разбрах за кампанията, имах голямо желание да се включа. Но това означаваше да се снимаме с мама и малко се притеснявах да я изложа на такава публичност. Когато я попитах обаче, тя се съгласи веднага. Страшно силна жена е. Много я обичам. Щастлива съм, че я имам. Въобще семейството ми е направо супер.

- За какво искаш да имаш време?
- За пътуване. Питат ли ме имам ли хоби, винаги се сещам за това. Обожавам да откривам нови страни, нови култури. Природата също ме зарежда със страхотно спокойствие. Нямам търпение да поутихнат нещата около "Евровизия" и да отида някъде на някое спокойно място за 2-3 дни.

- Визията ти е перфектна. Трудно ли я поддържаш?
- Длъжна съм, въпреки че се чувствам нормален и обикновен човек. Но станеш ли публична личност, вече си отговорен пред хората. Особено пред децата, защото те попиват всичко, подражават на всеки по-известен. Затова вече внимавам как се държа, как се обличам, какво говоря. Външният вид е важен не само за артиста, а и за всеки човек. Една жена задължително трябва да се грижи за себе си. Много съм щура и страшно обичам промените. Като дете бях много руса, но после косата ми малко потъмня. Аз съм си виновна, защото непрекъснато я боядисвах. Била съм розова, синя, каква ли не. Напоследък се върнах към блонди имиджа.
- И с тоалетите ли си толкова екстравагантна?
- Напротив, гардеробът ми е съвсем младежки, предпочитам удобни дрехи. Да си призная, пазаруването ми е слабост. Когато с мама тръгнем по магазините, се налага да викаме татко да ни помага с торбите. Като архитект тя има чувство към цветовете и от малка ме учи да съчетавам дрехите, аксесоарите. Чантите и часовниците са голямата ми страст. Имам десетки. Иначе дрехите ми са изцяло в бяло и черно. Дори на абитуриентския си бал бях с бяла рокля. За нея има една смешна история. Година след като завърших, баба ми се обади, че Лили Иванова пее по телевизията с моята рокля. Не й повярвах, но на другия ден видях снимка във вестника. По една случайност сме си купили еднакви рокли. Сега не я обличам, защото някак ми е неудобно. Но пък това може да се приеме и като добра поличба. Винаги съм се възхищавала на Лили Иванова и съм се опитвала да се уча от нея. Дано някой ден успея да имам поне малка частица от нейната кариера.