Член на нашето Политбюро направил топ в СССР

Един от конструкторите на легендарното оръдие ф-22 е армейски генерал ИВан Михайлов.

Вече почти само запасните военни си спомнят нещо за личността на армейски генерал Иван Михайлов - дългогодишен български военен министър, преди този пост да се заеме от Добри Джуров. След разгрома на Септемврийското въстание, със задочна смъртна присъда в България, той около 17 години е емигрант в Съветския съюз.

Присъдата, която получава Иван Михайлов от Ломския военен съд след въстанието, е уникална по формулировката си - в нея се казва, че младият въстаник е осъден "да изтърпи наказанието смърт чрез обесване на публично място в центъра на околията".

В СССР емигрантът Михайлов се установява в Ленинград. Завършва военната академия "ф. Е. Дзержински" и като офицер артилерист е зачислен В съветската

армия под фалшивото име Буров.

През 1934 година Михайлов е включен в състава на известното конструкторско бюро за оръжия на генерал Василий Грабин. Там българинът участва в създаването на легендарното 76-милиметрово дивизионно оръдие ф-22. Оръдието е с превъзходни бойни и балистични качества за времето си (1936 г.) и става прототип на артилерийските установки на Втората световна война. Тогава по традиция всички оръжия са създавани след височайшата благословия на Кремъл - трябвало първо Политбюро да си даде съгласието и след това всичко тръгвало за конвейера на масовото производство. Конструкторът Грабин създал с хората си оръдието ф-22, без да пита началството. Когато се разчуло за прототипа на новонаправения топ, самият Сталин поискал да го види в действие. Край Москва направили показни стрелби с оръдието. След демонстрациите Сталин не се сдържал

и казал на оръжейниците: "Вие сте създали един шедьовър за артилерията!". Куриозното е, че освен Иван Михайлов (Буров) в състава на конструкторското бюро на Грабин работели още двама българи - Георги Дъбов и Димитър Димитров. За тяхната съдба се знае само че също са били български политически емигранти.

След като войната завършва, Иван Михайлов се връща в България и започва кариерата си в българската армия. Ползва се с безусловното доверие на Георги Димитров, а след смъртта на Вожда партията му възлага поста комендант на траурния влак, който пристига от Москва в София. Тялото на мъртвия Димитров се придружавало от легендарния маршал Климент Ворошилов, който в Букурещ приел рапорта на разплакания Михайлов. След това Иван Михайлов израства бързо в политическата и военната кариера - става член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на отбраната в няколко правителства.