С песен Бачо Киро се качва на бесилката

През този месец се навършват 175 години от рождението на големия български поет и мечтател Киро Занев Петров. През май отбелязахме и 134 години от обесването му. Но кой всъщност е видният българин, останал в историята като Бачо Киро?
Той е роден на 7 юли 1835 г. в с. Горни Турчета (днес Бяла черква) в семейство на бедни селяни. 27 години учителства и получава прозвището Бачо.
При обявяването на Априлското въстание през пролетта на 1876 г. учителят революционер организира и повежда 101 юначни въстаници от Бяла черква, които образуват ядрото на четата на поп Харитон.
Бачо Киро е част от четата по време сраженията в Дряновския манастир, където българите са обградени от десет хилядна въоръжена до зъби турска армия. Поробителите ги разбиват, а Бачо Киро е отведен на извънреден турски съд в Търново.
Там той се държи твърдо и достойно, отговаря внимателно на въпросите и поема цялата отговорност за организацията и избухването на въстанието върху себе си. Отстоява правотата на българския народ да се бори за своята потъпкана свобода, заклеймявайки жестоката азиатска тирания, която го терзае цели пет века. Съдиите са стъписани от безумната смелост на този човек. За да смекчи съдбата му, неговият защитник Джовани Николов заявява, че подсъдимият не е със здрав разсъдък. При тези думи Бачо Киро скача от мястото си и гневно възкликва: "Вземете си думите назад! Аз не съм луд!". Тогава, без никой да може да
го възпре, той произнася пред изумения съд вдъхновено на чист турски език съчиненото от него стихотворение:
Аз един Бачо Киро съм, без страх от турчин
помита съм. Пушна на рамо турих, Дряновския манастир
намерих. Правдата си да диря излязох,
въжето сам на врата си метнах!
Едва завършил стиховете си, юначният български патриот е изтикан вън от залата от скочилите върху него турци. Присъдата е произнесена набързо - смърт чрез обесване.
На 28 май 1876 г., преди да бъде отведен на бесилката в Търново, Бачо Киро декламира свои стихове и изпява хубава народна песен, която звучи като прощален зов към Отечеството и семейството му. Сам се изкачва на бурето, после събира сили, ритва го и увисва, горд до последния си дъх, като истински голям българин и кристалночист патриот.