Пи Диди помири Риана и Крие

На 5 март Крие Браун трябва да се яви пред съда, за да бъде обвинен (или оневинен) за побоя над приятелката си Риана. Инцидентът на 8 февруари така и не получи официално потвърждение, но е пределно ясно, че се е случил. В пресата дори изтече снимка на обезобразеното лице на хитовата певица от Барбадос. От този ден нататък и рапърът Крие, който бе освободен под гаранция от 50 000 долара, и Риана, се скриха от любопитните погледи. Миналата седмица обаче копоите от жълтата преса се докопаха и до двамата.

Оказа се, че след уединен уикенд в Мексико, Риана е пристигнала в Маями, Флорида, в дома на мастития продуцент Шон Коумс (Пи Диди). Там тя заварила не кого да е, а побойника Крие. Папараци вече бяха го изловили как се наслаждава на карането на джет без никакви признаци на угриженост от предстоящото явяване пред съда. Светските хроникьори правят извода, че Крие Браун се е успокоил, че няма да бъде сурово наказан. Това може да стане, ако Риана не предяви обвинение срещу него. Което е твърде вероятно при новото развитие на скандалната история. Според британския таблоид "Сън", в началото на тази седмица помирените благодарение на посредничеството на Пи Диди дори се прибрали заедно от Флорида в Лос Анджелис на борда на частен самолет. Но продължават да се крият от хорските погледи.

АНИ ЛЕЙБОВИЦ ЗАЛАГА ЛЕГЕНДАРНИТЕ СИ СНИМКИ

Само преди около месец затвори врати поредната грандиозна изложба на гениалната фотографка Ани Лейбовиц. На показ от 15 октомври м.г. до 1 февруари в Националната портретна галерия в Лондон бяха изложени 150 нейни творби. Сред тях, разбира се, бяха и най-известните и най-скандалните, правени от 1990 до 2005 г., като "гвоздеят" бе прочутата снимка на бременната Деми Мур. Фотографката на звездите никога не продава оригиналите, издържайки се от астрономическите хонорари, които получава за кориците на престижни списания като "Вог" и "Венити феър" и за рекламните кампании на водещи модни къщи. Но ето че тези дни пристигна шокиращата вест: Ани Лейбовиц рискува да се раздели с цялото си досегашно, а и бъдещо творчество.
59-годишната икона на обектива е заложила срещу 15 милиона долара всичките оригинали и негативи на хилядите си фотографските шедьоври, както и на тези, които ще сътвори занапред. Според специалисти например само снимката на голия Джон Ленън, сгушен в ембрионална поза до Йоко Оно, струва милиони. Тя е направена на 8 декември 1980 г., пет часа преди убийството на Джон. Ипотечният кредит отпуска компания, специализирала се в подпомагане на собственици на произведения на изкуството. Лихвата обикновено варира между 6 и 16 процента, като само един от десетима от клиентите на компанията се разделя със заложените ценности. Парите са необходими на Лейбовиц, за да може да продължи да поддържа и плаща ипотеките на недвижимото имущество, което притежава. А сред него са и къщи в различни краища на света, наследени от починалата от рак през 2004 г. прочута американска писателка и публицистка Сюзан Зонтаг. В продължение на 15 години двете имаха силна интимна и емоционална връзка и днес Лейбовиц не може да си представи да се лиши от завещаното й имущество. Друг скандален факт от личния живот на топфотографката е, че въпреки хомосексуалността си, тя стана майка на три деца, и то на почтена възраст. На 51 тя роди ин витро от анонимни донори дъщеря си Сара, а на 55 - близнаците Сюзан и Самюъл.

Хора с големи сърца изпълват със смисъл думата добродетел

Режисьорът Николай Василев засне отличените в националната кампания "Достойните българи" в 20 документални филма. Според него, ако споделеното добро не успее да предизвика вълна от действия, то поне ще ни направи по-съпричастни към съдбата на ближния.

Може би помните как в края на февруари миналата година полицаят Христо Христев от Червен бряг извади от пламъците на горящ влак трима души. Чували сте и за диджей Дамян, захвърлил микрофона, за да скочи в басейн, откъдето измъква давещо се момиченце. Но едва ли знаете за Мария Недялкова от Ловеч, наречена от съгражданите си Майка Тереза заради напълно безкористната помощ, която оказва на мнозина. Или пък за отец Емил Паралингов от църквата " Св. Параскева" в Пловдив - всеки петък той събира онкоболни, за да им дава упование с молитви и беседи... Тези хора са само част от отличените в националната кампания "Достойните българи на годината". Инициативата, с която вестник "24 часа" чрез своите читатели търси и открива добрите новини, както и българите, проявили изключителна добрина, милосърдие и героизъм, се провежда за седми път. През 2007-а към идеята да бъдат извадени от анонимност героите на нашето време се присъединява и Българската национална телевизия. Точно на 3 март БНТ 1 започва да излъчва всеки делничен ден в сутрешния блок и след късната новинарска емисия поредица от 20 петминутни филми, във всеки от които главната роля "играе" един от отличените в "Достойните българи".
Открадвам от времето на режисьора Николай Василев, отдал се на задачата сам да монтира кадрите, заснети от оператора Борислав Георгиев, за да разберем повече за срещите му със съвременните достойни българи. "Струва ми се, че тази филмова поредица е най-смислената ми работа досега - казва режисьорът, който има зад гърба си над 15 документални ленти. - Докато снимахме, се опитвах да разбера какво по-различно носят в себе си хората срещу мен, дали са научени на саможертва и добродетели, или те са плод на тяхна вътрешна зрялост, на вродена духовност. Много личности записват имената си със златни букви в българската история, пред чието дело можем само мълчаливо да сведем глава в знак на почит и преклонение. Тяхното себеотдаване не е ли отпечатано в националните ни гени и не тече ли кръвта им в нашите вени? От срещите си с героите на моите филми се убедих, че и днес думите саможертва, подвиг и добродетел имат смисъл и съдържание."
Повечето от отличените в кампанията „Достойните българи" трудно заставали пред камерата по простата причина, че не се смятат за герои, а и не са свикнали да бъдат във фокуса на вниманието. Такъв е десетокласникът от Варна Любомир Стамболийски, който на 22 юли м.г. рискува живота си, за да спаси от удавяне 17-годишно момиче на плажа в курорта" Св. Св. Константин и Елена". Момчето забелязало как две девойки потъват, теглени от мъртво течение, и без да се колебае, се хвърля в морето. Успял да изтегли едната на брега и веднага се върнал за втората, но вече било късно. И досега, вместо да изпитва удовлетворение, че е върнал към живота един човек, той страда от угризения, че не успял да помогне на още един. Любомир е проявил такова себеотрицание, че и досега не осъзнава как самият той е можел да загине, смята Николай Василев. Режисьорът снима филмите си на местата, където достойните българи са проявили своите качества и добродетели. За преживелите драматични ситуации споменът предизвиква болезнени емоции. "На мнозина причинихме неприятни усещания, но го направихме, за да докажем, че можем да се жертваме един за друг, да направим нещо безвъзмездно - обяснява авторът на тв поредицата. -Да споделяме доброто, е отговорност, защото както лошото, така и доброто може да генерира вълна от действия. "Достойните българи" не е игра с SMS-и, която да направи някого победител, а е образец, модел за подражание. "Тръпки побиват режисьора, когато вижда разтопения метал, стичал се от горящите вагони, върху камъните покрай железопътната линия близо до гара Червен бряг. Споменът за пожара е почти непоносим за самопожертвователния полицай Христо Христев. Кошмарът е оставил у него дълбока следа - и до днес не може да преглътне горчивата истина, че докато е вадил хора от пламъците, други са снимали огнената стихия с мобилните си телефони. Убеден е, че, ако повече хора са реагирали като него, жертвите са щели да бъдат по-малко.
Съвсем съзнателно Николай Василев свежда информацията за всеки от героите си до минимум. Преди да заработи камерата, не задава въпроси и не уточнява детайли от разговора. "Опитвах се да извадя неподправено моментното изживяване - казва режисьорът. - Човек трудно ще разкаже историята си с чувство, ако непосредствено преди това я е споделил. А моята цел беше на интуитивно ниво да обрисувам психологическия портрет на тези необикновени хора. "Ако можеше да раздава благороднически титли, документалистът незабавно би връчил първата на Стефан Илъков от Мадан. Той спасява от смъртоносен токов удар 11-годишно дете, покачило се на електрически стълб с високо напрежение. Илъков, който спешно бил уведомен за инцидента, успял да изпревари екипите на полицията, пожарната и Бърза помощ. Още преди да спрат електричеството, сърцатият мъж вече бил свалил детето. Да се степенуват човещината, себеотрицанието и доброто е абсурдно, затова сред "Достойните българи" намират място и хора, които не са рискували живота си, но са проявили загриженост за ближния. Дванадесетокласничката Славея Ангелска от Севлиево изобретява метод за обучение на деца с увреден слух, който ще бъде въведен в Дания, Белгия и Холандия. Талантливата тийнейджърка, която се занимава с музика, попаднала в интернет на споделените преживявания на момиче с увреден слух. Нейното изобретение става отговор на въпроса, който я измъчвал: "Как така за мен музиката означава всичко, а има хора, които не могат да я чуват?". Пример за подражание дава и възпитаникът на Дома за деца с физически увреждания в Луковит Илиян Петров. Благодарение на сребърния медал от параолимпииското световно първенство за младежи ло лека атлетика в Ню Джърси (САЩ), копиехвъргачът днес е студент в Спортната академия. Не забравя откъде е тръгнал, затова често посещава децата в дома в Луковит и ги окуражава." Той е истинско доказателство за това, как страданието може да развие положителни качества и сили, които да изведат човек до неподозирани от него висоти - смята Николай Василев. –„Животът ни среща с различни предизвикателства; някои бягат от тях, други поемат хвърлената ръкавица. И ако не ни стига куражът да следваме примера на достойните българи, то поне можем да им се поклоним и да се опитаме да бъдем по-съпричастни към човека до нас."

Дико-Илиевите хора се слушат със сърцето

Сдружение, носещо името на известния композитор и създател на духови оркестри в цяла Северозападна България - Дико Илиев, бе учредено в Оряхово в края на миналия месец. Сред учредителите е журналистката Божана Димитрова, която има голям принос за популяризирането на Дико-Илиевото творчество, превръщайки неговото "Дунавско хоро" в емблема на най-слушаното в продължение на десетилетия предаване в ефира на Българското национално радио -"Разговор с вас". Специално за читателите на "Всичко за семейството" г-жа Димитрова разказва за целите на новоучреденото сдружение.

Три пъти в годината - пролет, лете и зиме, Оряхово отбелязва с празници паметта на именития си съгражданин, народния музикант Дико Илиев, на "нашия Бай Дико", както гласи поканата за концертите. Сега оряховчани прибавят и друго, отдавна подготвяно събитие - учредяването на сдружение "Дико Илиев". Инициативата на общината и читалището е подкрепена от видни музиканти, диригенти, писатели, общественици, от многобройните ученици на големия композитор.
Заслужават внимание целите на сдружението. Освен съхраняването и обогатяването на феномена духова музика, с която е прочут българският Северозапад, в близко време сдружението ще се заеме отново да съгради къщата-музей на Дико Илиев. В нея композиторът живее повече от 40 години и оттук, с поглед към голямата река, той създава "Дунавското". Отсега се подготвя и традиционното голямо "Великденско хоро", което пък ще събере на оряховския площад с името на композитора млади и стари, гости от цяла България. Неслучайно най-много от хората на Дико Илиев носят пролетно име и свежест - "Майски цветя", " Майско утро", " Пробуждане на пролетта", "Кръшен венец", "Билка", "Весела младост".
Учредява се и стипендия за млади музиканти, предстоящо е и издаването на втори том от алманаха "Прослава за Дико Илиев", събрал стотици отзиви, стихове, спомени за самобитния музикант. Вероятно ще претърпи седмо издание и популярната документална повест на Цветана Маркова "Дунавско хоро, закичено с алено мушкато".
Уставът на сдружението предвижда широка концертна, издателска и звукозаписна дейност с основната мисия да бъде съхранено богатото музикално и историческо наследство, да бъдат проучени и доразвити традициите и обичаите на народното и любителското музикално творчество. Оказва се, че многобройните духови оркестри и музики в цялата страна са запазили и партитури на почти неизвестни Дико-Илиеви творби. Така се роди идеята Българското национално радио да издири и запише част от тях. Сега сдружението е задължено да продължи тази дейност, тъй като големият музикант, толкова известен със своите хора и маршове, ни е оставил и красиви валсове, танга, цели сюити. Да споменем само "Танцът на жетварките", наскоро записана от Разградската филхармония. Нещо повече, все по-популярно става напоследък и музикалното състезание за написването на нови творби за духов оркестър в стила и в духа на Дико-Илиевото творчество. Наскоро и Монтана обяви такъв национален конкурс, който без съмнение ще срещне през май много участници.
Питали сме се откъде иде името на духовата музика -сборната, стройната, стогласната, духовата - сигурно от дух, от душата на музиканта, от душата на един народ! Дали един надарен българин не е чул тази музика със сърцето си още преди сто години, та да й посвети целия си живот, да я прослави по цялата земя, да умножи по сто духовите музики! Ето на тези въпроси се очаква да отговори новото сдружение "Дико Илиев".

МЛАДИ ДИЗАЙНЕРИ И КОРИФЕИ ПРЕМЕРИХА СИЛИ В ЛОНДОН

За 25-и пореден път Лондонската седмица на модата (20-25.02) се превърна в трамплин за млади таланти, повечето от които са възпитаници на престижния Колеж по изкуство и дизайн "Сентръл Сейнт Мартинс". Сред именитите дизайнери, които представиха своите колекции прет-а-порте за сезона есен-зима 2009-2010, се откроиха Вивиан Уестууд, Пол Смит, Джулиън Макдоналд, Джаспър Кон-ран, Каролин Чарлз, както и артистичният директор на американската модна къща" Даян фон Фюрстенберг" Нейтън Джендън, който лансира своите собствени идеи.

Въпреки необичайните елементи, вплетени в някои тоалети, като цяло британските дизайнери укротяват авантюристичния си дух и се съобразяват с факта, че във време на криза клиентите се обръщат най-вече към класическите облекла. Те използват издържали проверката на времето материи като студена вълна, туид и велур. Силуетите на тоалетите са по-изчистени от всякога, а цветовата гама -приглушена, освежена само тук-таме с по някоя екстравагантна щампа или детайл в цикламено, лимоненожълто или теменужено. Завръщат се трикотаж ните рокли, които плътно следват извивките на тялото, драпираните блузи, раираните колежански сака и пелерините на шотландско каре. "Във време на рецесия творците обръщат внимание най-вече на аксесоарите", обяснява Пол Смит. Той лансира тоалети в любимия на британците ловджийски стил -жакардови сака, широки и удобни панталони, филцо-ви шапки, украсени с пера от фазан.

Гъркинята София Кокосалаки, която живее в английската столица, отпразнува 10-ия си творчески юбилей по време на Лондонската седмица на модата. И за следващите есен и зима тя предлага на дамите любимите си драпирани тоалети, които прикриват недостатъците на фигурата.

Своя дебют на подиума направиха сестрите Сиена и Савана Милър. Филмова актриса и сестра й, която е завършила "Сентръл Сейнт Мартинс", залагат на облекла унисекс. Според специалистите се очертава бляскаво бъдеще и пред младите дизайнери

Марк Фаст, Мери Катранцу и тандема Питър Пилото-Кристофър Де Вос. Всички те предлагат практични облекла за т.нар. " стрийт стил", който не зачита утвърдените правила и смело съчетава на пръв поглед несъвместими тенденции.

Родолюбки празнуват в Торонто по нашенски

Българките са се обединили в дамски клуб, събират се често и обменят бизнес идеи, съвети за възпитанието на децата си и вкусни рецепти.

Българският дамски клуб в Торонто отдалече се подготвя за посрещането на 8 март. Това ще е поредният повод на нашенките, които живеят в Канада, да се видят, да си побъбрят, да си спомнят за родината, но и да на-чертаят нови планове за бъдещето си в далечната северна страна. Преди дни те си размениха мартенички, взаимно повдигнаха и патриотичния си дух по случай 3 март.

"Тази година клубът ни ще чества своята 10-годишнина. Първоначално идеята за редовни срещи "по женски" се ражда в тесен кръг от 5-6 близки приятелки. Те се събирали почти всяка седмица за по час-два, за да ги прекарат в приятна компания без мъже и деца. За тях това било форма за разтоварване от напрегнатото всекидневие. Постепенно групата се разраствала, защото всяка дама можела да покани свои познати", разказва по и-мейла историята на възникването на клуба Славка Ангелова. Тя е завършила СУ "Св. Климент Охридски" и е работила като старши асистент във филиала на Техническия университет в Ботевград. През 2000 г., като много българи, със съпруга й напускат страната по икономически причини. По онова време Канада е сред малкото държави, които издават емигрантски визи за българи. Днес семейство Ангелови са компютърни специалисти, а 14-годишната им дъщеря Гергана учи в едно от най-известните местни училища по изкуствата.

Славка Ангелова редовно посещава сбирките на дамския клуб в Торонто, в

които вече членуват около 120 българки. През лятото те си организират градински партита у някоя от дамите, като всяка от тях носи по нещо за трапезата. Зиме наемат зали или ходят по заведения. Тъй като организацията е неформална, тя няма инициативен комитет, устав, фонд или бюджет. Основната й цел е българките по-често да общуват помежду си. "Истински отдушник е да разговаряш на родния си език. Често на срещите ни се популяризира някоя нова инициатива на наши сънародници, които живеят в Канада, а онези, които се занимават с бизнес, могат да си направят и реклама", обяснява Славка.

Смята се, че в момента в Торонто и околностите му живеят около 15 хил. имигранти от България. Много активни местни организации са Българо-канадското дружество и Канадско-българската асоциация. Диаспората ни си има и радио "Български глас", вестник, уеб сайт, бизнес каталог, няколко черкви. "Всеки намира различна опора, за да преодолее носталгията - за едни това са семейството и близките приятели, други разчитат на Интернет, за да общуват с роднините си в Европа, гледат нашенска телевизия, слушат родна музика. В дамския клуб обменяме рецепти за ястия от традиционната ни кухня. Предаваме родолюбието си и на нашите деца. Идеята е, вместо да тъгуваме за България, да се опитаме да пренесем българското с нас, където и да се намираме", завършва прочувственото си писмо патриотката.

В картините си вплитам нюансите на моя глас

Художничката Мари Басмаджиян наскоро посрещна гостите си в столичната галерия "Арт Муза" с изненада от типа две в едно на откриването на шестата си самостоятелна изложба. Всъщност верните почитатели на талантливата авторка от арменски произход са свикнали с артистичните й вернисажи, съчетание от живопис и оперно пеене. Обикновено Мари Басмаджиян показва най-новите си творби на фона на изпълненията си в акомпанимент на доц. Ани Тошкова, преподавателка по пиано в Музикалната академия. В тази изложба до образите на библейски персонажи, изобразени върху коприна, тя нареди акварелни пейзажи и прекрасни рисувани шалове. "През последните години започнаха силно да ме вълнуват християнските сюжети - казва художничката пред "Всичко за семейството", с която подхващаме разговор в обкръжението на нейните творби, живописно изпъстрили камерното пространство на галерията.
- От малка съм вярваща, но не фанатично. Не се придържам към данона, а по скоро лравя мой прочит на библейските събития и персонажи. Богородица ме вдъхнови за цял цикъл. В моите картини тя не е изпита и студена, както е във византийската иконопис, а е нежна, одухотворена от майчинството."
Пеенето и рисуването са дарованията, които Мари е наследила от родителите си. Хобито на баща й (д-р Мардик Берберян) да рисува, тя превръща в своя професия, а музикалният усет на майка й Кристина, филолог германист, култивира в нея усета й към музиката, която става голямата любов на живота й. Арменското семейството се движело в кръговете на творческата интелигенция. "Ще стане художничка" - предрича живописец, когато г-жа Берберян показва нарисувания от малката й дъщеричка кон. На 6 годинки Мари започва да взема уроци по пиано и това продължава до тийнейджърската йвъзраст. "Майка ми акомпанираше на една оперна певица, която често идваше у нас да репетира - връща се в спомените си събеседничката ми.
- Много й се възхищавах, всеки път я слушах в захлас и така научих първата, си ария - на Мими от" Бохеми".
" Мари не захвърля четката, за да не разочарова баща си, макар че мечтае да стане певица. През 1968 г. приемат талантливата девойка в Художествената академия. Точно тогава Академията за изящни и приложни изкуства в Берлин отпуска места за български студенти и Мари заминава за Германия да следва интериорен и моден текстил. "Пеех си самичка вкъщи, но никога пред непознати - разказва г-жа Басмаджиян.
- На една сбирка на български студенти изведнъж се престраших. Като ме чу, Румен Нйков, който тогава следваше цигулка, а сега е преподавател в Музикалната академия и доктор по изкуствознание, настоя да ме заведе на прослушване при неговия професор. Аз не отидох и досега много съжалявам. Имах шанс дасе прехвърля в Консервато¬рията и да сбъдна мечтата си да стана певица, но уви!"
След завръщането си в България младата жена започва работа в предприятието за текстил "Албена" към Центъра за нови стоки и мода. Година по-късно роднини я запознават с преводача и поета Арманд Басмаджиян.
"Връзката ни започна под звуците на Концерт N1 за пиано и оркестър на "Чайковски" - внася нотка на сантимент в разговора ни художничката.
Двамата минават под венчило, а децата на младото семейство идват едно след друго -първо Изабел (сега на 32), а след това и Томас (31). Майчинството и домакинските грижи пак "затварят" пеенето на Мари между четирите стени на дома. Свекърът й, като чул лиричния й сопранов глас, я посъветвал да започне да взема уроци при вокални педагози. Така Мари завършва студиото за оперно пеене на проф. Илия Йосифов и проф. Мати Пинкас.

"Целият ми род пропищя, че ще арежа професията си, когато през 1979 г. реших да замина за Виена и да продължа да усъвършенствам вокалния си талант при професорите Джураско и Мари Бранд - споделя г-жа Басмаджиян.
- И двамата ми предричаха световна кариера. " Но не й било писано на Мари Басмаджиян да пее по големите сцени. Заради мечтата си била готова да рискува, но семейството с двете й малки деца наклонило везната към решението да се върне в България.
"Спомням си, че в самолета много плаках -споделя Мари.
- Не е лесно на жената, която търси изява и извън дома си, защото се налага да прави много компромиси." С идването си Мари веднага постъпва като солистка в хора на Арменската църква, където и до днес тя, като по закон, пее всяка неделя. Била е и солистка на вокалните ансамбли "Славянски звуци" и "Киркоров". Нейният глас звучи в първия запис на арменска литургия, изпълнена в зала "България". "В църковния хор продължих да развивам и дооформям тембъра си -казва талантливата дама. -Мекотата му дължа на нюансите от палитрата ми. Рисуването и пеенето си приличат - някъде тонът трябва да е чист, другаде -приглушен, по-мек и пастелен. " Докато създава образи с четката, Мари Басмаджиян обича да слуша класическа музика и особено симфониите на Бетовен, които й напомнят за младостта, за родителите й... Християнските сюжети и персонажи навлизат внезапно в орбитата на нейните интереси и вълнения на художник. През 1993 г., стресирана от политическите и икономически промени, тя се затваря в ателието си и работи упорито, защото рисуването я спасява от лошите мисли. Точно тогава създава паното "Благовещенж", вдъхжовено от репродукции на стари арменски миниатюри. Техниката върху коприна е много трудоемка -първо художничката полага контурите, след това наслагва боите, като всеки пласт трябва напълно да изсъхне, за да се нанесе следващият. Брокатът, финалният щрих, като че ли превръща копринените платна в истински икони.

"Не чакам музата, работя всеки ден - не крие художничката. - Нетърпелива съм да дойде мигът, в който да хвана четката. Обикновено рисувам вечер, когато се усамотя." А докато работи, все нещо къкри на печката, признава тя. Най-внушителната творба на Мари Басмаджиян "Кръщаването на Исус" краси арменската църква в Бургас. Авторката е решила да нарисува впечатляващо копринено платно и за софийската. Макар че столичният храм все още се строи, Мари Басмаджиян вече обмисля сюжета на бъдещата си творба.