Сашка Братанова: Просто се радвам, че съм жива!

Наесен ще навърши 60. Възрастта не я тревожи, страхува се от смъртта. Дъщерите й, близначките Надежда и Вяра, са на по 23 години. „Намразиха професията ми още от малки, а аз мисля, че имаха талант", жали Сашка

Тази година ще навършите 60 - възрастта притеснява ли ви?

Крехка и блага, способна да облече в думи всяка своя мисъл или чувство. Пряма, нестандартна. Човек, който не иска и не може да приеме щампите. Остават й месеци, докато закръгли 60, кивотът здраво я е обрулил. Признава го, а обидата и тъгата от забравата, са изписани на лицето й. Но все се надява да стане чудо и отново да започнат да я канят 6 театрални проекти и кинопродукции. Засиява, споделяйки че тези дни са я ангажирали 6 поредната... реклама. „Е, не е кино, но все пак е работа. Срещаш се с колеги, усещаш атмосферата. Дава ми надежди, че ще вземат да тръгнат нещата", казва актрисата Сашка Братанова, любимка на феновете на българско кино от ленти като "Петимата от Моби Дик", "Момчето си отива", "Мандолината", "Сиромашко лято". "Дъщерите на началника", "Най-добрият човек, когото познавам" и десетки други.

Родена е в Свищов на 23 септември 1950-а, но когато е на 12, семейството се мести в София. Завършва ВИТИЗ б класа на проф Гриша Островски през 1972 година. Започва да играе на сцената на Бургаския театър и продължава 6 театър "София". От 1992 г. в трупата на Малък градски театър зад канала. Няколко години по-късно с удивление установява, че не са подновили договора й. И до днес е гневна на Бина Харалампиева, която без никакви предупреждения я изхвърля буквално на улицата с две малки деца. Споделя, че сега с колеги подготвят театрален проект, с който ще кандидатстват за субсидия, но не смее да разкрива повече, да не урочаса работата.

За кино дори й е трудно да мечтае, макар упорито да ходи по кастинги. „Слаба Богу, че поне на кастинги ме викат - успява да се засмее Сашка. - Защото по едно време и това го нямаше... Викат ме за едни такива роли, дето все не се вмествам в щампата за моята възраст: майки, които са солидни, властни, по някой път злобни. Тази ли е причината талантлива и доказала себе си актриса като Сашка Братанова през последните години да остава встрани и от театъра, и от киното? „Ако знаех причината щях да я премахна - отвръща замислено. - Една гримьорка, с коя то отдавна сме снимали заедно, наскоро ми каза: „Ами ти нито си с младите млада, нито си със старите стара." (Смях.) Явно има някакво разминаване, което много ми затормозва работата.*"

Дъщерите й, близначките Надежда и Вяра през есента ще на вършат 24. Баща им е режисьорът Рашко Младенов, който така никога не се оженил за майка им, припознал ги, когато били на по 10 годинки, а те му викали „чичо"...

- Как да ме притеснява! (Разсмива се.) Аз се радвам, че съм жива. Защото можеше просто да ме няма... Преди четири години с Пепа Николова, когато тя щеше да навърши 60, аз виждах, че става нещо. Лошо... (Примрачнява.) Докато накрая скорострелно изчезна от нас, хората, които бяхме близки с нея. (Сълзите са в очите й и не го крие.) В този смисъл ми е криво - да не би да стане нещо такова. Надявам се да не стане. Е какво, да съжалявам, че съм жива ли!?

Зодия Везни сте - какво означава това във вашия случай? Ранима, балансираща, толерантна...

- Самото колебание! Много трудно се взимат решения. Докато решиш какво да правиш, цялата история минала. (Смях.) Класика. Когато нещо реша да правя, излизат толкова неща напротив, че все изпускам момента. А би трябвало човек да си набележи целта и да я следва - каквото и да го спира. А за ранимост - да, ранима съм, обидчива, мнителна... (Ядосва се на себе си, после се смирява.) Така ми казват околните. Но какво да направя, не мога да се променя.

Родена сте в Свищов, до 12-годишна сте раснала там... (Пауза.)

- Когато човек е малък, за него това е целият свят. Той не знае, че има нещо по-нататък. Докато не почне да пътува. С влак. (Усмихва се.) Така че за мене Свищов беше светът: хората, приятелите, възрастните, по-малките, роднините... Хубаво-лошо - това е. Родителите ми тогава се занимаваха с изкуство - имаше самодейна оперета, самодеен театър. Аз ги гледах, слушах. Пък после имаше период, в който бях непрекъснато болна - по болници, санаториуми. Не ходех на училище. И изведнъж, на 12 години нещата се обърнаха. Дойдохме в София, в съвсем друг свят. Даже си спомням, че като пътувах в трамвая, ми ставаше лошо. (Прихва.)

Малцина знаят колко интересна е родата ви - дядо белогвардеец, баща диригент на военен оркестър, майка - несбъднала мечтата си да стане професионална певица. И още куп неща, които ви предварят, а вие няма как да не сте им подвластна...

- От страна на татко, той е бил единственият, който се е занимавал с изкуство - от пет сестри и един брат. Майка ми пък е от смесен брак на руснак и българка. Дядо ми, който е починал, когато майка ми е била на 11 години, бил белогвардеец, избягал тук от Русия. Той, два метра висок, баба има-няма 1.60... (Лицето на Сашка е озарено от онази специална усмивка, запазена марка от „Момчето си отива" и още куп филми, с които са израснали поколения.) Били такава една странна двойка. Но дядо много скоро е починал и оставил баба с две деца и без пукната пара - защото от фирмата, където работел, не му внасяли осигуровки. Е, оказва се, че днес не се случват непознати и странни неща. Подли, да - но познати, за съжаление. Та, баба ми останала без подкрепа и трябвало да продава всичко. Затова нашето семейство е без никакво наследство. Майка ми пък се омъжила рано, защото забременяла с мене. Пееше страхотно, обаче не можа да завърши консерватория. Баща ми обаче завърши - и консерватория, и икономика. Беше композитор, военен диригент. Композираше маршове и дирижираше оркестъра на Военно-

то комендантство. И сега от време на време срещам негови ученици, които го помнят с добро. Почина преди 6 години, мама е жива, но не е добре със здравето. Но тя винаги се е стремила да се изявява поне в самодейността.

Вие ли избрахте актьорската професия или тя избра вас?

- Майка ми все ми казваше: „Това не е за тебе. Нямаш качества. Гласът ти е слаб." Какви ли не критики съм получавала от нея. Но пък гледайки я, нея, на сцената - като зрител първо, ми харесваше тази професия: заради въздействието, което има върху публиката. Макар че съм имала какви ли не мечти - мине не мине, и реша да стана я циркова артистка, я нещо друго. Но в крайна сметка мисля, че беше закономерно да стана актриса. Още преди да кандидатствам във ВМТИЗ, посещавах един кръжок по рецитация, който го водеше Анани Явашев. Но и той не ми даваше надежди. Въобще никой не ми даваше надежди! Но аз пък реших да видя дали мога. И ако не мога, поне да не мечтая. Както повечето неща, които ми се случват в живота... И когато кандидатствах и ме приеха от раз, просто летях. Иначе кандидатствах и „Химия" - явих се и там, нямаше да ме приемат, но това ми беше нещото „сериозно". (Смях.) Бях в класа на Гриша Островски - оттам почна някакво сбъдване...

Имате две пораснали дъщери - с какво се занимават те?

- Може би, защото се появиха, когато аз вече бях започнала да изпитвам затруднения в работата, те... Ох, не искам да си спомням за тези периоди вече! Но децата ми някак си се отвратиха от моята професия. Това, което ставаше около мене, сякаш го попиваха. А не си харесват работата, с която се занимават - в някаква компютърна фирма, и следват задочно: едната педагогика, другата философия.

Подготвена ли сте да ставате баба?

- Аз винаги съм била под опеката на майка ми, която се намесваше нонстоп в моите неща. И когато се родиха дъщерите ми, толкова нанагорно ми се видя... Затова реших, че аз не бива да постъпвам така с децата си. Че човек греши, ама нека сам да греши и сам да се оправя. Дадох им свободата да решават сами, а и обстоятелствата бяха такива, че не можех и много да им помогна. Имам им доверие, не се съмнявам в техните решения. Това, дали ще имат деца, дали ще се оженят, си е напълно тяхна работа. Само съм им казала: „Няма нищо по-хубаво от добрия брак. Но няма нищо по-лошо от лошия брак. (Смях.) Защото, връщаш се вкъщи и вместо топлина и любов, срещаш някой, който те бие или те обижда, или го няма... „Много внимавайте", съм им казала. И мисля, че те внимават. Аз ще приема всяко тяхно решение.

Децата ви са близначки -приличат ли си много?

- Не, те са разнояйчни - две различни личности. Докато при едно-яйчните е друго: един без друг не могат.

Наистина ли момичетата са наричали баща си Рашко Младенов „чичо"?

- Ами да. (Поглежда някак учудено.) Той ги призна, когато станаха на 4 години - в смисъл, даде им фамилията си. Дотогава държеше да не му казват „татко", а както на всички останали, които минаваха през къщи. Това беше негово изискване.

Простихте ли му?

(Замисля се.)

- Нещата между нас се развиваха през различни фази, всеки имаше различни очаквания от другия. И в един момент се разминахме в очакванията си един от друг. Сега нямаме нищо общо. Има някакво озлобление, натрупано един към друг. Вероятно и то ще мине някой ден. Просто така се случва и мисля, че не е само при нас. Разминават се хората - понякога много драстично. Някой си пати повече от другия... Но животът не може да бъде планиран, защото има неща, които са съдба, които просто ти се случват. Не можеш да преодолееш себе си, за да постъпиш по уж правилния начин.

Има ли в момента мъж до вас?

(За миг лицето й просветва, после се замисля.)

- На този въпрос... Не, не искам да отговарям. (Смях.)

Бихте ли се омъжила?

- Ами, както казвам на моите дъщери, няма нищо по-хубаво от добрия брак и по-лошо от лошия... Но за мен това е най-трудната работа, съвместното живеене с човек от другия пол. Ти със своя пол имаш проблеми, какво остава за другия.

Както обича да цитира една френска поговорка Маргарита Михнева: „По добре сама, отколкото зле придружена"...

- Е да де, ама пък по някой път си казваш: „Защо да не съм зле придружена, пък да не съм сама!"(Разсмива се.) Не, сериозно, има такива жестоки минуси това да си сама... Обаче пък, като не можеш да преодолееш себе си и да се свържеш с човек, когото не обичаш, към когото нямаш привличане. Ами какво да правиш, не можеш да се преодолееш и си седиш сам! И само си мислиш за някого...

Какъв компромис бихте направила заради мъж?

- О, разбира се! Всякакви съм правила. (Прихва.) Докрай! Когато обичаш, си готова на всичко. Колкото и да е смешно за някои, за мен това е определящо. Ако не изпитвам чувства, нищо не може да стане.

Оправдавате ли хората, които мрънкат непрекъснато и се оплакват - с повод и без повод.

- Ами мен са ме обвинявали, че мрънкам непрекъснато. (Разсмива се.) Но имаше периоди, когато направо ужас ме обземаше от това, което ме чака, и това, което не мога да разреша: като работа, като финанси. И вероятно съм постъпвала не много достойно. Ама понякога, за да се разтовариш, трябва поне да се оплачеш. Когато имаш повод, защо да не мрънкаш. Готова съм да изслушам и да ми мрънкат -стига да знам, че ще се разтовари някой, и аз съм правила така.

Влече ли ви домакинската работа?

- Има периоди, в които се впрягам да готвя, да чистя. Обаче са редки. Депресиите ми пречат ужасно. Когато ме подгони депресия, не мога да правя нищо. Знам, че е лошо, но често изпадам в такива състояния. Докато не се нарева или докато не ги избия по някакъв начин. не ми минава.

Любимите ви занимания?

- Моята работа. Тя ме разтоварва най-добре от всичко. Затова се стремя към нея, колкото и пречки да се явяват.

Завиждала ли сте на някого от колегите си?

- Напоследък много завиждам на колегите, които имат работа. .Защо - казвам си - тя играе и тука, и там? Защо избират нея, а мене? После си мисля: „Ами сигурно има нещо, което аз не виждам в себе си. Абе, честно казано, завиждам. Може да е недостатък, но завиждам.

Остават ли приятелите с годините?

(Примрачнява.)

- Не, не за съжаление. Не остават, защото... Имате някакви общи интереси, но в един момент се разминавате и се разделяте. Обикновено по-трайни са дружбите отдавна - с хора, които нямате какво да делите.

Какво не прощавате?

- Много неща не прощавам! Да ме лъжат, да ми се подиграват, да ме обиждат. Да ме разиграват. Защо трябва да говориш с насмешка за когото и да било - ами кажи му на човека какво мислиш, недей да шушукаш злобно зад гърба му.

Кои от младежките си мечти успяхте да сбъднете?

- Работата. Имам професията, за която съм мечтала. Но общо взето си казвам: „Каква я мислихме, каква стана!"

Какво си пожелавате с днешна дата?

- Пак същото - работа.

ГАЛА СЕ ПОБОЛЯ ОТ ДИЕТИ

Гала прекали с опитите си да изглежда перфектно и сериозно навреди на здравето си, издават хора от екипа на предаването й „На кафе". Блондинката от месеци се подлага на непосилни за организма и дие­ти, които комбинира с няколко часови тренировки във фитнес залата, вместо да използва "Фигурин". Тя тренира всеки ден след ефир, а събота и неделя тича в парка. Тежкият режим и напрежението около предаването и в крайна смет­ка изтощиха плевенчанката. От няколко дни насам тя буквално се е поболяла от напрегнатата про­грама. Чувствала слабост и изкарала два поредни грипа. Гала била принудена да се консултира с лич­ния си лекар и се оказало, че стресът е довел до срив в имунната и система. Предписал й витамини и и забранил да пази повече диети.

Гергана ДИМОВА, певица: ОТ ПСЕВДОНИМ НЯМАМ НУЖДА

Признавам, обмисляла съм дали да не избера псевдоним, както направиха много колежки в началото на кариерата си, но се отказах поне по две причини: първо, защото много харесвам как звучи името ми, второ, защото не съм открила никое друго, което така да ми приляга - и на визията, и на характера ми. Винаги съм се възприемала като много борбена натура и съм убедена, че това е качество, което по някакъв начин дължа на светеца, чието име нося.
Всъщност, кръстена съм на моя дядо Гочо, но родителите ми са ме записали Гергана и съм им благодарна за това. Имало е ситуации в живота ми, когато съм се усещала закриляна и направлявана от някаква висша сила и аз я свързвам именно със свети Георги Победоносец Случвало се е да нямам решение или да не виждам изход, когато внезапно се е случвал някакъв благоприятен обрат и нещата са поемали друг ход. Пожелавам си някой ден да подготвя песен, която да е специално посветена на този празник и на емоцията, която ме свързва с него.

ТВ ЛЕГЕНДАТА ЛИЛИ ВУЧКОВА ВЛИЗА В ПОЛИТИКАТА

Лилия Вучкова, бившата, но най-популярна водеща на детски предавания в историята на БНТ, бе конферанс и един от съорганизаторите на благотворителен бал на дамите в партия ГЕРБ, състоял ее преди броени дни.
Събитието бе огласено от песните на Веселин Маринов, Михаил и Кристина Белчеви, Хайго Агасян и Джина Иванова и др., които също подкрепиха хуманна кауза - да се подпомогне юношеската асоциация „Бъдещето сме ние", сдружение на средношколци, пред чиито очи зверски е малтретиран и умъртвен техен съученик в центъра на София.
3960 лева бяха събрани от благотворителна томбола, до един от които бяха предадени на младежката организация.
„Когато Юлиана Дончева и Милена Милотинова влязоха в политиката, още тогава можех да го направя, защото предлагаха и на мен да вляза в депутатска листа. Отказах, а сега също нямам политически амбиции. Просто съм майка на две деца и се тревожа за тяхното бъдеще. Вложих душа и сърце в благотворителния бал, но това е спонтанно. Ако
възникне и капка съмнение у мен, ще се дистанцирам на мига", споделя Лилия Вучкова. След слизането си от екран тя е главен редактор на дамското списание „Диета и красота".

Устата става рекламно лице

Българската модна къща "Агресия" избра нестандартен начин за представянето на част от новата си колекция пролет-лято 2009. Вместо с обичайното дефиле, тя ще лансира моделите си благодарение на един свой именит клиент - рапърът Устата.
Преди няколко дни той влезе в къщата на "ВИП Брадър 3" с няколко ръчно изработени тоалета на прочутата марка. Както обикновено, певецът залага на любимия си бял цвят и на раздвижените младежки кройки. Предпочита безхастарните сака, тесните панталони с ръб и предложенията, обогатени с лъскави нишки ламе. Много харесва модел, чийто плат съдържа 20% метал. Благодарение на твърдите нишки костюмът стои леко намачкан. Надява се, че в риалити шоуто ще може да блесне както с поведението си, така и с изтънчената си визия.

Голямата сцена се отвори отново за Мая Нешкова

Малцина знаят, че Мая Нешкова е софиянка, тъй като свързват успехите й с оркестър „Благоевград". Тази година се честват 3 десетилетия, откакто става солистка там и се запознава с Кирил Икономов. Така се ражда перфектният семеен и творчески тандем, чиято популярност бързо надхвърля границите на региона. Хитове като „Конче вихрогонче", „Рожден ден" и „Слънчева обич" вече 20 години се въртят по медиите, но не те са включени в предстоящия албум.
- Много успешен бе първият авторски симфоничен концерт на Кирил Икономов с твое участие.
- Не само в музикално отношение бе приет възторжено. Събрахме солидна сума за фондацията „Утре за всеки", свързана с рака на гърдата. Получихме множество покани да го повторим в зала „България", Бургас, Пловдив и в чужбина. Софийската филхармония представи 11
авторски пиеси на Икономов, сред които и естрадния му хит „Честит рожден ден", който изпълних 20 г. след създаването му. Композицията прозвуча различно в инструментална версия, а ръкоплясканията не стихнаха. Посланиците на Венецуела и Аржентина ни поканиха да гастролираме в Латинска Америка.
- Защо най-популярните политици участват в твой клип?
- Видеото е по песента „Опълченци", а кадрите с тях са заснети при официалната церемония по откриването на Паметника на опълченците. В записа участват квартет „Армейска песен" и Гвардейският духов оркестър под диригентството на Ради Радев.
- Готвиш концерт и албум. Какво ще включва?
- Излизам с нова продукция - поп-музика. Връщам се много активно към кариерата си. Заглавието ще реша най-накрая - тогава се разбира кое парче е най-успешно. Имах мерак за балада и тя е факт - песента „Обичам те".
- Десетилетия сте все заедно с Кирил Икономов. Как се работи и живее толкова дълго в тандем?
- Двамата вървим напред - той покрай мен и аз покрай него. Цял живот сме се продуцирали сами. Изградили
сме си правила в личен и професионален план, които отстояваме. Искаме всичко, което правим, да е истинско, да е преживяно.
- Защо чак сега се роди баладата „Обичам те"?
- Очквах я 30 години. Това е най-хубавото нещо, което ми е писал Кирил.
- Изостави кариерата задълго и се посвети на семейството и децата. На какво учиш дъщерите си?
- Бях на върха на славата, пълнех стадионите, когато реших, че майчинство е най-важно. Разбрах, че жената в мен и майката са по-силни от артиста. Така че изцяло се отдадох на грижата за близначките. Учим ги на човещина, на българщина най-напред. Вярвам в доброто и на себе си.
- А децата имат ли отношение към музиката?
- Естествено. Вече се върти успешно тяхна песен по БНТ. Имат своята изненада и на концерта ми в НДК през април. Заедно ще пеем, ще изпълняват песен и сами. Винаги съм чакала този момент, когато ще плуваме заедно четиримата в магията на музиката.

Хора с големи сърца изпълват със смисъл думата добродетел

Режисьорът Николай Василев засне отличените в националната кампания "Достойните българи" в 20 документални филма. Според него, ако споделеното добро не успее да предизвика вълна от действия, то поне ще ни направи по-съпричастни към съдбата на ближния.

Може би помните как в края на февруари миналата година полицаят Христо Христев от Червен бряг извади от пламъците на горящ влак трима души. Чували сте и за диджей Дамян, захвърлил микрофона, за да скочи в басейн, откъдето измъква давещо се момиченце. Но едва ли знаете за Мария Недялкова от Ловеч, наречена от съгражданите си Майка Тереза заради напълно безкористната помощ, която оказва на мнозина. Или пък за отец Емил Паралингов от църквата " Св. Параскева" в Пловдив - всеки петък той събира онкоболни, за да им дава упование с молитви и беседи... Тези хора са само част от отличените в националната кампания "Достойните българи на годината". Инициативата, с която вестник "24 часа" чрез своите читатели търси и открива добрите новини, както и българите, проявили изключителна добрина, милосърдие и героизъм, се провежда за седми път. През 2007-а към идеята да бъдат извадени от анонимност героите на нашето време се присъединява и Българската национална телевизия. Точно на 3 март БНТ 1 започва да излъчва всеки делничен ден в сутрешния блок и след късната новинарска емисия поредица от 20 петминутни филми, във всеки от които главната роля "играе" един от отличените в "Достойните българи".
Открадвам от времето на режисьора Николай Василев, отдал се на задачата сам да монтира кадрите, заснети от оператора Борислав Георгиев, за да разберем повече за срещите му със съвременните достойни българи. "Струва ми се, че тази филмова поредица е най-смислената ми работа досега - казва режисьорът, който има зад гърба си над 15 документални ленти. - Докато снимахме, се опитвах да разбера какво по-различно носят в себе си хората срещу мен, дали са научени на саможертва и добродетели, или те са плод на тяхна вътрешна зрялост, на вродена духовност. Много личности записват имената си със златни букви в българската история, пред чието дело можем само мълчаливо да сведем глава в знак на почит и преклонение. Тяхното себеотдаване не е ли отпечатано в националните ни гени и не тече ли кръвта им в нашите вени? От срещите си с героите на моите филми се убедих, че и днес думите саможертва, подвиг и добродетел имат смисъл и съдържание."
Повечето от отличените в кампанията „Достойните българи" трудно заставали пред камерата по простата причина, че не се смятат за герои, а и не са свикнали да бъдат във фокуса на вниманието. Такъв е десетокласникът от Варна Любомир Стамболийски, който на 22 юли м.г. рискува живота си, за да спаси от удавяне 17-годишно момиче на плажа в курорта" Св. Св. Константин и Елена". Момчето забелязало как две девойки потъват, теглени от мъртво течение, и без да се колебае, се хвърля в морето. Успял да изтегли едната на брега и веднага се върнал за втората, но вече било късно. И досега, вместо да изпитва удовлетворение, че е върнал към живота един човек, той страда от угризения, че не успял да помогне на още един. Любомир е проявил такова себеотрицание, че и досега не осъзнава как самият той е можел да загине, смята Николай Василев. Режисьорът снима филмите си на местата, където достойните българи са проявили своите качества и добродетели. За преживелите драматични ситуации споменът предизвиква болезнени емоции. "На мнозина причинихме неприятни усещания, но го направихме, за да докажем, че можем да се жертваме един за друг, да направим нещо безвъзмездно - обяснява авторът на тв поредицата. -Да споделяме доброто, е отговорност, защото както лошото, така и доброто може да генерира вълна от действия. "Достойните българи" не е игра с SMS-и, която да направи някого победител, а е образец, модел за подражание. "Тръпки побиват режисьора, когато вижда разтопения метал, стичал се от горящите вагони, върху камъните покрай железопътната линия близо до гара Червен бряг. Споменът за пожара е почти непоносим за самопожертвователния полицай Христо Христев. Кошмарът е оставил у него дълбока следа - и до днес не може да преглътне горчивата истина, че докато е вадил хора от пламъците, други са снимали огнената стихия с мобилните си телефони. Убеден е, че, ако повече хора са реагирали като него, жертвите са щели да бъдат по-малко.
Съвсем съзнателно Николай Василев свежда информацията за всеки от героите си до минимум. Преди да заработи камерата, не задава въпроси и не уточнява детайли от разговора. "Опитвах се да извадя неподправено моментното изживяване - казва режисьорът. - Човек трудно ще разкаже историята си с чувство, ако непосредствено преди това я е споделил. А моята цел беше на интуитивно ниво да обрисувам психологическия портрет на тези необикновени хора. "Ако можеше да раздава благороднически титли, документалистът незабавно би връчил първата на Стефан Илъков от Мадан. Той спасява от смъртоносен токов удар 11-годишно дете, покачило се на електрически стълб с високо напрежение. Илъков, който спешно бил уведомен за инцидента, успял да изпревари екипите на полицията, пожарната и Бърза помощ. Още преди да спрат електричеството, сърцатият мъж вече бил свалил детето. Да се степенуват човещината, себеотрицанието и доброто е абсурдно, затова сред "Достойните българи" намират място и хора, които не са рискували живота си, но са проявили загриженост за ближния. Дванадесетокласничката Славея Ангелска от Севлиево изобретява метод за обучение на деца с увреден слух, който ще бъде въведен в Дания, Белгия и Холандия. Талантливата тийнейджърка, която се занимава с музика, попаднала в интернет на споделените преживявания на момиче с увреден слух. Нейното изобретение става отговор на въпроса, който я измъчвал: "Как така за мен музиката означава всичко, а има хора, които не могат да я чуват?". Пример за подражание дава и възпитаникът на Дома за деца с физически увреждания в Луковит Илиян Петров. Благодарение на сребърния медал от параолимпииското световно първенство за младежи ло лека атлетика в Ню Джърси (САЩ), копиехвъргачът днес е студент в Спортната академия. Не забравя откъде е тръгнал, затова често посещава децата в дома в Луковит и ги окуражава." Той е истинско доказателство за това, как страданието може да развие положителни качества и сили, които да изведат човек до неподозирани от него висоти - смята Николай Василев. –„Животът ни среща с различни предизвикателства; някои бягат от тях, други поемат хвърлената ръкавица. И ако не ни стига куражът да следваме примера на достойните българи, то поне можем да им се поклоним и да се опитаме да бъдем по-съпричастни към човека до нас."

Дико-Илиевите хора се слушат със сърцето

Сдружение, носещо името на известния композитор и създател на духови оркестри в цяла Северозападна България - Дико Илиев, бе учредено в Оряхово в края на миналия месец. Сред учредителите е журналистката Божана Димитрова, която има голям принос за популяризирането на Дико-Илиевото творчество, превръщайки неговото "Дунавско хоро" в емблема на най-слушаното в продължение на десетилетия предаване в ефира на Българското национално радио -"Разговор с вас". Специално за читателите на "Всичко за семейството" г-жа Димитрова разказва за целите на новоучреденото сдружение.

Три пъти в годината - пролет, лете и зиме, Оряхово отбелязва с празници паметта на именития си съгражданин, народния музикант Дико Илиев, на "нашия Бай Дико", както гласи поканата за концертите. Сега оряховчани прибавят и друго, отдавна подготвяно събитие - учредяването на сдружение "Дико Илиев". Инициативата на общината и читалището е подкрепена от видни музиканти, диригенти, писатели, общественици, от многобройните ученици на големия композитор.
Заслужават внимание целите на сдружението. Освен съхраняването и обогатяването на феномена духова музика, с която е прочут българският Северозапад, в близко време сдружението ще се заеме отново да съгради къщата-музей на Дико Илиев. В нея композиторът живее повече от 40 години и оттук, с поглед към голямата река, той създава "Дунавското". Отсега се подготвя и традиционното голямо "Великденско хоро", което пък ще събере на оряховския площад с името на композитора млади и стари, гости от цяла България. Неслучайно най-много от хората на Дико Илиев носят пролетно име и свежест - "Майски цветя", " Майско утро", " Пробуждане на пролетта", "Кръшен венец", "Билка", "Весела младост".
Учредява се и стипендия за млади музиканти, предстоящо е и издаването на втори том от алманаха "Прослава за Дико Илиев", събрал стотици отзиви, стихове, спомени за самобитния музикант. Вероятно ще претърпи седмо издание и популярната документална повест на Цветана Маркова "Дунавско хоро, закичено с алено мушкато".
Уставът на сдружението предвижда широка концертна, издателска и звукозаписна дейност с основната мисия да бъде съхранено богатото музикално и историческо наследство, да бъдат проучени и доразвити традициите и обичаите на народното и любителското музикално творчество. Оказва се, че многобройните духови оркестри и музики в цялата страна са запазили и партитури на почти неизвестни Дико-Илиеви творби. Така се роди идеята Българското национално радио да издири и запише част от тях. Сега сдружението е задължено да продължи тази дейност, тъй като големият музикант, толкова известен със своите хора и маршове, ни е оставил и красиви валсове, танга, цели сюити. Да споменем само "Танцът на жетварките", наскоро записана от Разградската филхармония. Нещо повече, все по-популярно става напоследък и музикалното състезание за написването на нови творби за духов оркестър в стила и в духа на Дико-Илиевото творчество. Наскоро и Монтана обяви такъв национален конкурс, който без съмнение ще срещне през май много участници.
Питали сме се откъде иде името на духовата музика -сборната, стройната, стогласната, духовата - сигурно от дух, от душата на музиканта, от душата на един народ! Дали един надарен българин не е чул тази музика със сърцето си още преди сто години, та да й посвети целия си живот, да я прослави по цялата земя, да умножи по сто духовите музики! Ето на тези въпроси се очаква да отговори новото сдружение "Дико Илиев".

В картините си вплитам нюансите на моя глас

Художничката Мари Басмаджиян наскоро посрещна гостите си в столичната галерия "Арт Муза" с изненада от типа две в едно на откриването на шестата си самостоятелна изложба. Всъщност верните почитатели на талантливата авторка от арменски произход са свикнали с артистичните й вернисажи, съчетание от живопис и оперно пеене. Обикновено Мари Басмаджиян показва най-новите си творби на фона на изпълненията си в акомпанимент на доц. Ани Тошкова, преподавателка по пиано в Музикалната академия. В тази изложба до образите на библейски персонажи, изобразени върху коприна, тя нареди акварелни пейзажи и прекрасни рисувани шалове. "През последните години започнаха силно да ме вълнуват християнските сюжети - казва художничката пред "Всичко за семейството", с която подхващаме разговор в обкръжението на нейните творби, живописно изпъстрили камерното пространство на галерията.
- От малка съм вярваща, но не фанатично. Не се придържам към данона, а по скоро лравя мой прочит на библейските събития и персонажи. Богородица ме вдъхнови за цял цикъл. В моите картини тя не е изпита и студена, както е във византийската иконопис, а е нежна, одухотворена от майчинството."
Пеенето и рисуването са дарованията, които Мари е наследила от родителите си. Хобито на баща й (д-р Мардик Берберян) да рисува, тя превръща в своя професия, а музикалният усет на майка й Кристина, филолог германист, култивира в нея усета й към музиката, която става голямата любов на живота й. Арменското семейството се движело в кръговете на творческата интелигенция. "Ще стане художничка" - предрича живописец, когато г-жа Берберян показва нарисувания от малката й дъщеричка кон. На 6 годинки Мари започва да взема уроци по пиано и това продължава до тийнейджърската йвъзраст. "Майка ми акомпанираше на една оперна певица, която често идваше у нас да репетира - връща се в спомените си събеседничката ми.
- Много й се възхищавах, всеки път я слушах в захлас и така научих първата, си ария - на Мими от" Бохеми".
" Мари не захвърля четката, за да не разочарова баща си, макар че мечтае да стане певица. През 1968 г. приемат талантливата девойка в Художествената академия. Точно тогава Академията за изящни и приложни изкуства в Берлин отпуска места за български студенти и Мари заминава за Германия да следва интериорен и моден текстил. "Пеех си самичка вкъщи, но никога пред непознати - разказва г-жа Басмаджиян.
- На една сбирка на български студенти изведнъж се престраших. Като ме чу, Румен Нйков, който тогава следваше цигулка, а сега е преподавател в Музикалната академия и доктор по изкуствознание, настоя да ме заведе на прослушване при неговия професор. Аз не отидох и досега много съжалявам. Имах шанс дасе прехвърля в Консервато¬рията и да сбъдна мечтата си да стана певица, но уви!"
След завръщането си в България младата жена започва работа в предприятието за текстил "Албена" към Центъра за нови стоки и мода. Година по-късно роднини я запознават с преводача и поета Арманд Басмаджиян.
"Връзката ни започна под звуците на Концерт N1 за пиано и оркестър на "Чайковски" - внася нотка на сантимент в разговора ни художничката.
Двамата минават под венчило, а децата на младото семейство идват едно след друго -първо Изабел (сега на 32), а след това и Томас (31). Майчинството и домакинските грижи пак "затварят" пеенето на Мари между четирите стени на дома. Свекърът й, като чул лиричния й сопранов глас, я посъветвал да започне да взема уроци при вокални педагози. Така Мари завършва студиото за оперно пеене на проф. Илия Йосифов и проф. Мати Пинкас.

"Целият ми род пропищя, че ще арежа професията си, когато през 1979 г. реших да замина за Виена и да продължа да усъвършенствам вокалния си талант при професорите Джураско и Мари Бранд - споделя г-жа Басмаджиян.
- И двамата ми предричаха световна кариера. " Но не й било писано на Мари Басмаджиян да пее по големите сцени. Заради мечтата си била готова да рискува, но семейството с двете й малки деца наклонило везната към решението да се върне в България.
"Спомням си, че в самолета много плаках -споделя Мари.
- Не е лесно на жената, която търси изява и извън дома си, защото се налага да прави много компромиси." С идването си Мари веднага постъпва като солистка в хора на Арменската църква, където и до днес тя, като по закон, пее всяка неделя. Била е и солистка на вокалните ансамбли "Славянски звуци" и "Киркоров". Нейният глас звучи в първия запис на арменска литургия, изпълнена в зала "България". "В църковния хор продължих да развивам и дооформям тембъра си -казва талантливата дама. -Мекотата му дължа на нюансите от палитрата ми. Рисуването и пеенето си приличат - някъде тонът трябва да е чист, другаде -приглушен, по-мек и пастелен. " Докато създава образи с четката, Мари Басмаджиян обича да слуша класическа музика и особено симфониите на Бетовен, които й напомнят за младостта, за родителите й... Християнските сюжети и персонажи навлизат внезапно в орбитата на нейните интереси и вълнения на художник. През 1993 г., стресирана от политическите и икономически промени, тя се затваря в ателието си и работи упорито, защото рисуването я спасява от лошите мисли. Точно тогава създава паното "Благовещенж", вдъхжовено от репродукции на стари арменски миниатюри. Техниката върху коприна е много трудоемка -първо художничката полага контурите, след това наслагва боите, като всеки пласт трябва напълно да изсъхне, за да се нанесе следващият. Брокатът, финалният щрих, като че ли превръща копринените платна в истински икони.

"Не чакам музата, работя всеки ден - не крие художничката. - Нетърпелива съм да дойде мигът, в който да хвана четката. Обикновено рисувам вечер, когато се усамотя." А докато работи, все нещо къкри на печката, признава тя. Най-внушителната творба на Мари Басмаджиян "Кръщаването на Исус" краси арменската църква в Бургас. Авторката е решила да нарисува впечатляващо копринено платно и за софийската. Макар че столичният храм все още се строи, Мари Басмаджиян вече обмисля сюжета на бъдещата си творба.

Райна Кабаиванска представи своите студенти в Рим

Един от най-красивите гласове на планетата Райна Кабаиванска пя в Музея на Капитолия пред президентите на България и Италия Георги Първанов и Джорджо Наполитано по тяхна покана. Тя се възползва от случая, за да им представи четирима свои възпитаници, завършили майсторските й класове в НБУ. Двама от тях са българи -Александър Носиков и Евгения Брайнова, която от няколко години живее и пее на Апенините. Другите са италианци - тенорът Андре а Каре и Вероника Симеони, която спечели първото издание на международния конкурс "Павароти". "Безкрайно съм шастлива, че представих своята страна, както и учениците си пред двама президенти", каза Райна Кабаиванска за" Всичко за семейството".

Великото сопрано отсега се подготвя за осмия си майсторски клас в НБУ, който ще се проведе през септември. В края на обучението си студентите ще изнесат концерт в зала "България" под акомпанимента на Софийската филхармония. Най-добрите от тях ще получат стипендии за обучение в Италия при Райна Кабаиванска.

ПОЛИ ГЕНОВА: ПРЕДСТАВИХ СЕ ДОСТОЙНО ТОВА МИ СТИГА ЗА СЕГА

Поли Генова е родена на 10 февруари 1987 г. в София. Започва да пее още на 4 годинки в детска вокална група към Националния дворец на децата. През 1995 г. е сред основателите на групата "Бон-бон”, гласът й става нейна запазена марка. В продължение на 6 години е малката водеща на едноименното детско шоу по БНТ. Още по това време Поли вече партнира на големи имена от българската попсцена като Георги Христов, Йорданка Христова, Васил Найденов и др. С Нели Рангелова и “Бон-бон" става носителка на специалната награда на БНТ на фестивала "Златният Орфей" през 1997 г. С вокалната група е печелила отличия на редица български и международни конкурси. Завършила е НМУ "Любомир Пипков", специалност кларинет. В момента е втора година студентка режисура в НБУ. Участвала е в предаването на БНТ "Нощни птици", в проектите на БТВ "Великолепната шесторка" и "Денсингстарс", а от 2007-а работи с бенда на Дани Милев във "Вечерното шоу на Азис". Участва на първия конкурс за "Евровизия" през 2005 г. с вокалната група "Мелъди", съставена от порас¬нали "бонбони", и стигат до финала. На следващата година в намален състав момичетата се класират на 4-то място. Поли е един от тримата изпълнители, продуцирани от Канал 1 за тазгодишния конкурс за "Евровизия". На финала на 21 февруари се класира на второ място с песента "One Life Is Not Enough " (Един живот не е достатъчен").

За широката публика младата певица Поли Генова стана по¬пулярна с участието си на финала на българската "Евровизия". Рокбаладата й "One Life Is Not Enough " спечели признанието на публиката и бе класирана на второ място, изпреварвайки вече утвърдени имена на музикалната сцена. Може би това нямаше да е достатъчно, за да се заговори толкова за нея, ако не се бе разразил скандалът с избора на Краси Аврамов да ни представи на финалите в Москва. Въпреки младостта си, Поли е на музикалната сцена вече от доста години, но за нея не се знае много. Затова очаквам срещата ни с любопитство.

- Как оценяваш представянето си на " Евровизия "?
- Щастлива съм, че стигнах толкова напред. За мен е огромно признание, че бях продуцирана от БНТ, че снимах с тяхна помощ страхотен клип. Подкрепата на зрителите на финала беше изненада за мен, въобще не съм я очаквала. В случая за мен това е най-важното. Негативното трябва да се остави настрана. Като си направя равносметка, всъщност съм спечелила много от участието си на този финал.
- Очакваше ли подобна реакция след обявяване на победителя?
- Очаквах реакцията на колегите ми, на музикантиюте и другите участници. За всички е ясно, че толкова висок вот е нереален. Но за кампанията в защита на моята кандидатура в интернет научих от приятели. Не мога да не съм поласкана от вниманието на хората. В същото време не заставам зад идеята аз да отида в Москва. Толкова съм разочарована, че дори да ме поканят, ще откажа. Дойде ми в повече напрежението около скандала. Смятам, че се представих достойно, не искам нищо повече. Засега! Според мен, а и според повечето финалисти, най-правилно е да се анулира конкурсът и тази година да не участваме. Така да се сложи край на този период на спекулации и скандали. С тях само се вреди на българската музика. Питам се какво ли си мислят младите таланти, които мечтаят да стигнат до този конкурс.

- Разкажи повече за песента си.
- Това е първият ми самостоятелен сингъл. От дете винаги съм работила в екип, на сцената съм разчитала на другите около мен. Обичам да пея на живо, с бенд. Но през последните години така се случи, че всички колективни проекти, с които се захванах, пропаднаха. На първата БГ "Евровизия" участвах с вокалната група "Мелъди", на следващата година пях в дует. Но се разделихме с момичетата и останах сама. Много съм щастлива, че стартирам самостоятелната си кариера с толкова силна и хубава песен. Тя е на композитора Иван Кутиков, който живее и работи от 20 години в Лос Анджелис. Там той има голяма музикална компания, супер-модерно студио. Работил е с величия като легендарната джазгрупа "The Manhattan Transfer ", които са втори в света по спечелени награди " Грами"-11. Продуцентката и основателка на детската вокална група "Бон-бон" Розина Караславова му разказала за мен, пуснала му мои записи. А г-н Кутиков й предложил тази песен. Текстът е на Джим Петерик, който има "Грами" и номинация за "Оскар" за парчето" Окото на тигъра" от филма" Роки 3". В реализацията на записа участваха както български, така и американски музиканти.

- Твърди се, че песента много прилича на парче на Филип Киркоров...
- Има ли конкурс, преди който да няма такива обвинения? Самият Филип Киркоров каза, че неговата и моята песен имат еднакво внушение, нищо повече. Професионалист като Иван Кутиков никога няма да си позволи подобно нещо.

- Ще направиш ли и българска версия на песента?
- Искам, но все още търсим подходящия текст, който да отговаря и емоционално, и смислово на оригинала. Когато го прочетох за първи път, бях направо разтърсена. Въпреки че нямам кой знае какъв богат житейски опит, успях да открия себе си в песента. Свързвам я с неуспешната си последна връзка и така успявам да преживея всеки тон, всяка дума. Много лично ме докосна и явно това се усеща от публиката.

- Кога ще си готова с дебютния си албум?
- През последния месец получих няколко страхотни предложения. Миналото лято бях в Швеция с "Бон-бон", които бяха поканени за записи от известния композитор Йохан Янберг. Харесал ги при участието им на детската "Евровизия" през 2007 г. в Хелзинки. Сега ми се обади с предложение да запиша една негова песен. От Виена пък ме потърси българин, който работи там. Също има няколко парчета, които ми предлага да чуя. А Иван Кутиков наскоро ми каза, че е подготвил изненада за мен. Очаквам я с нетърпение. Поканил ме е през лятото да му гостувам в Лос Анджелис. За мен ще е невероятен шанс да отида в студиото му, да работим заедно, да се запозная с Джим Петерик.

- Може би и с Бионсе. Четох, че тя се разплакала, когато чула песента на Кутиков, но той не й я дал.
- Не знам откъде ги измислят подобни истории. Но вече четох какво ли не за себе си. Явно ще трябва да свиквам.

- Ще продължиш ли да работиш с Рози Караславова?
- О, да. Тя е мой продуцент и мениджър вече повече от 10 години. Изградила ме е като професионалист, музикант и човек. Възпитала е у мен истински качества на борец и победител. Много съм й благодарна. Продължавам да работя и с нейния съпруг, композитора Борис Чакъров. С Ваня Иванова, режисьорката от БНТ, с която правихме предаването "Бон-бон". А Виктория Михайлова, асистентката на Рози, ме откри за музиката. Удивителното е, че е до мен вече 18 години. Когато бях на 4, ходех в детска градина с усилено изучаване на английски език. А Вики беше учителка по музика. Явно веднага е забелязала музикалния ми талант, защото посъветва родителите ми да ме запишат някъде да пея. Така отидох най-напред в Двореца на децата, а при създаването на "Бон-бон" бях сред основателите на вокалната група.

- Родителите ти имат ли нещо общо с музиката?
- Не. Мама е архитект, а татко работи на летището. Те никога не са имали амбицията да ме правят звезда. Много бяха заети и дори в един момент предложиха да се откажа от групата, защото нямаха възможност да ме водят по репетиции. Тогава се намеси баба ми. Пенсионира се и пое ангажимента да се занимава с мен. Случвало се е мама и татко дори да не знаят, че имам концерт.

- Доста опит си натрупала с "Бон-бон"...
- О, безспорно! Още като дете съм записвала с най-големите имена - Георги Христов, Нели Рангелова, Йорданка Христова, Васил Найденов и много други. Пътувала съм с тях на турнета като беквокал. Пяла съм кавъри на която световна звезда се сетиш. Имала съм възможност да стъпя на големите сцени, да се снимам в стотици предавания, да получа спокойствие и увереност пред публика. Освен това се научих на толерантност, на етичност. А тези качества са не по-малко важни за един музикант. Да уважаваш колегите си, да си самокритичен. Аз съм единствено дете и въпреки че не съм глезена, все пак съм получавала всичко, което поискам. Контактът с децата от групата ме научи да споделям, да бъда щедра, да потискам егоиста в себе си. "Бон¬бон" е невероятна школа, която тепърва ще се доказва. Само да знаеш какви страхотни дечица има в момента в групата! Пожелавам им големи успехи. Много е важно да се подаде ръка на младите таланти, да знаят, че има за какво да работят.

- Ти докога пя в "Бон¬бон"?
- Все още не мога да си представя, че не пея в групата. Не съм я напускала. Продължавам да ходя на репетициите, за да помагам на малките. Вече минавам от другата страна, преподавам. Докато мога, винаги ще бъда на разположение на Рози и на бонбончетата.

- Как реши да учиш точно кларинет?
- С моето кандидатстване в музикалното училище беше голяма драма. Родителите ми имаха съвсем други планове. Имах успехи с английския, участвах на олимпиади. Те настояваха да кандидатствам в езикова гимназия или в Американския колеж, а после да продължа в чужбина. Но някъде в 6-и клас осъзнах, че музиката е моят път. И ги надвих. Доста твърдо отстоях позицията си. Избрах кларинета случайно, за мен бе важно да получа музикално образование. И наистина научих много в НМУ "Любомир Пипков". Безкрайно съм благодарна на преподавателите си. По принцип са доста ревниви, но бяха толерантни към ангажиментите ми с групата. А аз винаги поставях на първо място пеенето.

- Защо тогава не продължи в Консерваторията?
- Защото исках да уча нещо ново и различно. Да си дам още една възможност. Приятели ме съветваха да кандидатствам актьорско майсторство. Явно са виждали в мен актьорски талант. Но аз предпочетох режисурата в НАТФИЗ, защото има много общо с музиката. Така двете ми професии взаимно ще се допълват. За съжаление се наложи да се преместя, защото в академията изискват редовни посещения на лекции. Ангажиментите ми не го позволяват. Сега уча същата специалност в НБУ, там режимът е по-свободен.

- Как започна да работиш с Дани Милев?
- Той ме покани да пея в "Нощни птици". Тъкмо се бях разделила с момичетата от "Мелъди". Страшно съм му благодарна. Много врати се отвориха пред мен, благодарение на Дани. Уважавам го и го обичам. Радвам се, че и сега, когато бяхме конкуренти на финала на " Евровизия", той пак беше до мен и ми помагаше със съвети. Така се познават истинските приятели.

- С него сега сте част от шоуто на Азис. Скандалността му не те ли притеснява?
- В началото наистина имах такива притеснения, защото не го познавах. Но когато започнахме работа, разбрах, че Азис е страхотен професионалист, а и много добър по душа. Лесно се работи с него. Сега мога да кажа, че се гордея, че съм част от шоуто му. Тези дни все ме питат оставам ли при Азис. Да, оставам. И дано не ми се наложи скоро да се разделя с този страхотен екип.

- Как така не си се явила на кастинг за "Мюзик Айдъл"?
- За първото шоу бях решила да се явя. Дори попълних документите. Но в деня на кастинга се разболях. А и усещах вътре в себе си, че не трябва да го правя. Сега вече осъзнах защо. В българския формат на конкурса се дава шанс преди всичко на таланти, които не са имали възможност да се изявят. А аз от много години съм в музикалния бизнес, имам контакти, безкрайно богат опит. Мисля, че не е редно да се конкурирам с тези млади хора. Няма да е честно, няма да сме равнопоставени.

- Май си доста зряла за годините си?
- Наистина е така. Спомням си как като малка съучениците ми все търсеха мнението ми за по-сериозните въпроси, които ги вълнуват. Просто така се разви животът ми. Но в същото време аз съм си едно пораснало дете. Само да ме видиш как се забавлявам заедно с малките от "Бон-бон"! Важно е да запазиш детето в себе си, тази искреност и чистота. Дано да успея за по-дълго.

- Как си представяш бъдещето си?
- О, аз имам много големи мечти. От малка следя всички музикални дагради. Помня как си навивах часовника и ставах по нощите, за да гледам директните предавания по телевизията. Не съм изгубила куража си да се боря за нещо голямо, за световната сцена. Убедена съм, че към нея може да тръгнеш и от България. Искрено се надявам това да ми се случи. Стига да си вярвам и да имам силите да се боря.

- Какво друго има в живота ти, освен музика?
- Май няма друго. Максималистка съм и когато се отдавам на нещо, се отдавам докрай. Сега музиката е на първо място в живота ми. Приятелите ми често ме упрекват, че нямам достатъчно време за тях. Че дори не правя опити да си намеря гадже. А в някои моменти наистина ми липсва мъжко рамо, на което да се облегна.

- Може би си прекалено претенциозна?
- Може би, да. Взискателна съм във всичко, в това число и към мъжете. Искам човекът до мен да е силен характер, да бъде истински джентълмен, да има чувство за хумор... Много, ама много рядко се срещат такива хора. Особено сред младите.

- Но има едни твои снимки с Атанас Месечков от "Денсинг старс", които са доста интимни...
- Запознахме се по време на шоуто, но чак след края му станахме по-близки приятели. Той много ме додкрепя във всичко, което правя в момента. Страшно грижовен и внимателен е. Радвам се, че е до мен, защото е качествен човек. Но е още рано, нямам представа как ще се развие връзката ни, какво ще се случи занапред.
- Как реши да се включиш в информационната кампания "С приятел до теб" за рака на гърдата?
- Мама се пребори с тази страшна болест. Когато разбрах за кампанията, имах голямо желание да се включа. Но това означаваше да се снимаме с мама и малко се притеснявах да я изложа на такава публичност. Когато я попитах обаче, тя се съгласи веднага. Страшно силна жена е. Много я обичам. Щастлива съм, че я имам. Въобще семейството ми е направо супер.

- За какво искаш да имаш време?
- За пътуване. Питат ли ме имам ли хоби, винаги се сещам за това. Обожавам да откривам нови страни, нови култури. Природата също ме зарежда със страхотно спокойствие. Нямам търпение да поутихнат нещата около "Евровизия" и да отида някъде на някое спокойно място за 2-3 дни.

- Визията ти е перфектна. Трудно ли я поддържаш?
- Длъжна съм, въпреки че се чувствам нормален и обикновен човек. Но станеш ли публична личност, вече си отговорен пред хората. Особено пред децата, защото те попиват всичко, подражават на всеки по-известен. Затова вече внимавам как се държа, как се обличам, какво говоря. Външният вид е важен не само за артиста, а и за всеки човек. Една жена задължително трябва да се грижи за себе си. Много съм щура и страшно обичам промените. Като дете бях много руса, но после косата ми малко потъмня. Аз съм си виновна, защото непрекъснато я боядисвах. Била съм розова, синя, каква ли не. Напоследък се върнах към блонди имиджа.
- И с тоалетите ли си толкова екстравагантна?
- Напротив, гардеробът ми е съвсем младежки, предпочитам удобни дрехи. Да си призная, пазаруването ми е слабост. Когато с мама тръгнем по магазините, се налага да викаме татко да ни помага с торбите. Като архитект тя има чувство към цветовете и от малка ме учи да съчетавам дрехите, аксесоарите. Чантите и часовниците са голямата ми страст. Имам десетки. Иначе дрехите ми са изцяло в бяло и черно. Дори на абитуриентския си бал бях с бяла рокля. За нея има една смешна история. Година след като завърших, баба ми се обади, че Лили Иванова пее по телевизията с моята рокля. Не й повярвах, но на другия ден видях снимка във вестника. По една случайност сме си купили еднакви рокли. Сега не я обличам, защото някак ми е неудобно. Но пък това може да се приеме и като добра поличба. Винаги съм се възхищавала на Лили Иванова и съм се опитвала да се уча от нея. Дано някой ден успея да имам поне малка частица от нейната кариера.

Долф Лундгрен бие барабани в клип на D2

Миналата седмица музикантите от D2 представиха новия си клип "Breakdown" в компанията на холивудската звезда Долф Лундгрен. В присъствието му на промоцията няма нищо случайно, защото във видеото той е барабанист на групата. "Не сме сменили Явор, това са кадри от филма "Command Performance", в който се снимахме миналата- година - обясни фронтменът на бандата Дидо. Парчето е написано специално за саундтрака на екшъна. За нас участието във филма беше истинско предизвикателство. Долф е страхотен професионалист. Подготви се за ролята съвсем сериозно, два месеца вземаше уроци от Явор. Хареса му и продължи да свири и след като приключихме снимките. Когато има възможност, се включва в групата по време на участията ни." Действието на екшъна започва с рокконцерт. Залата е превзета от терористи, които отвличат президента на Русия. За лош късмет барабанистът на бандата
(в ролята Долф Лундгрен) се оказва бивш командос... "По време на снимките на филма станахме приятели с момчетата от D2 - сподели пред "Всичко за семейството" екшън звездата. -Страшно харесвам и музиката им. По нищо не отстъпват на известните американски групи. Искам специално да ги поканя в Холивуд за премиерата на филма през идното лятото." В саундтрака на лентата е.' включена и английската версия на песента "6" от последния албум на групата. Музикантите вече работят на пълни обороти по следващия. На промоцията на клипа те забиха няколко нови парчета, които по всяка вероятност ще бъдат включени в него. "Продължаваме с втвърдяването на музиката си - обясни основателят на D2 Митко Кърнев. - В новите ни парчета има много китари, здрав саунд, въобще чист хардрок." Музикантите продължават и кампанията си за подпомагане на талантливи млади рокбанди. След като миналата година избраха най-добрата ученическа група, през тази ще търсят най-хубавата песен, създадена от тийнейджъри.

www.kliuki.bg

Стефка Берова тури лещи - очилата я правели да изглежда дебела

Напоследък Стефка Берова е захвърлила очилата, с които не се разделяше. Певицата не вижда добре надалеч и затова се налагаше да ползва оптическия уред. В същото време обаче чете без помощни средства.

Причината за метаморфозата на баш дебеланката е, че неотдавна си е сложила лещи. Приумицата й била подметната от щерка й Косара. Стефка веднага се консултирала с очния лекар в кварталната поликлиника, който й написал рецепта. Няколко дни по-късно Берова шарела по улиците в чисто нов вид и със самочувствието на свалила поне 40 кила.

Източник: www.kliuki.net

Със счупен крак във вихъра на танците

Макар и със счупен крак, Поли Паскова разтресе от танци НДК с концерт-спектакъла си „Свята земя, българска”. Фолклорната дива контузи коляното си 20 минути преди началото на шоуто, но с нищо не показа, че я мъчи адска болка. „На лявото коляно имам стара травма от баскетбола и още не са зараснали костите, а сега още по-трудно да се наместят”, призна тя. Иначе още от първото изпълнение Паскова вдигна на крака почитателите си, които се хванаха на хоро и така- чак до края на рецитала. Освен четири танцови формации на сцената се вихриха и кукери от Перник. Николай Славеев, Нончо Воденичаров и Борис Дали разделиха спектакъла на три части, като дуетните им изпълнения с Поли Паскова свързваха обособените минирецитали в един цялостен спектакъл. Грандиозният концерт бе закрит с песента за България „Ти живееш в нас” и огнено шоу.

kliuki.net

Кубрат Пулев млати Андреа: не била зряла за брак, а само за секс

Непрекъснатите оплаквания на фолк певицата Андреа, че гаджето й Кубрат Пулев чат-пат й посяга изглежда не са евтин рекламен трик.
Това разбраха посетителите на столичното заведение "Бедрум" наскоро, когато станаха свидетели на бурен скандал, който европейският шампион по бокс спретна на изгората си. Гневът на Кубрат се стовари върху крехките плещи на блондинката съвсем буквално: Кобрата хвана Андреа за раменете и здравата я раздруса. Причина за яростта му се оказаха честите есемеси, които блондинката от "Пайнер" изпращаше и получаваше по мобилния си телефон. Макар Андреа да си пишеше с приятелка, Кубрат намери поведението й за обидно. "Излезли сме да пием по нещо, не да се правим на писатели", оправда избухването си боксьорът, когато скандалът попремина.
Според клюкари блондинката непрекъснато се въртяла около боксьора и това често го вбесявало. Наскоро когато го попитали кога ще се жени за Андреа, той се разкрещял: "Как ще се женя за тая, бе?" После се усетил и се поправил, че имал предвид певицата Андреа, а "жената на сърцето му" не била "узряла" за брак.
Явно обаче е узряла за секс.

kliuki.net

„Мъжът на годината” проля истински мъжки сълзи

Мъжьт на година¬та", волейболни¬ят ас Пламен Константинов плака на церемонията във Воен¬ния клуб. Той се развъл¬нува много силно, кога¬то на сцената се появи неговият баща Георги. С уникална сабя, на която е гравирано името му, и бутилка 60-годиш¬но уиски "Джони Уокър" си тръгна Гибона. Зара¬ди старо поверие той от¬купи сабята от баща си с монета от 1 лев.
Присъствието на родителя във Военния клуб беше една от най-голе¬мите и дълго пазени тай¬ни около церемонията "Мъж на годината". Поя¬вата на Георги Констан¬тинов в компанията на 2-годишния племенник на Гибона развълнува до сълзя "Мъжа на пади¬ната":'Връщайки се към т.нар. ^"тестостеронов скандал" по време на Олимпиадата, "Георги Константинов. също бивш спортист, успокои сина си, че високият тестостерон му е по нас¬ледство Заради него и на Константинов-стар-ши са му правили до¬пинг проби през години¬те, но те винаги били от¬рицателни. Специалис¬тите констатирали само "повишен тестостерон1'.
След тези думи Пла¬мен Константинов обя¬ви, че посвещава отли¬чието на баща си - най-достойния човек, който му е дал пример в живо¬та.
Освен Гибона за "Мъж на годината" бя¬ха номинирани футбо¬листът Димитър Берба-тов и режисьорът Явор Гърдев» Десетката. се допълва от Георги Ки¬тов, Григор Димитров, Георги Първанов, Йор-дан Йовчев, Даниел Вълчев, Вили Казасян и Стефан Данаилов.

kliuki.net

Тодор Бакалов описа в книга любовта си към народната музика

Всички певци да излязат на сце­ната-те са важ­ни, а не моята книга" - каза развълнуван проф. д-р То­дор Бакалов, който мина­лия четвъртък представи втората част на "Антоло­гия на българските фол­клорни изпълнители" с "много музика и малко приказки". Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" едва събра гостите на съ­битието - певците Янка Рупкина, Станка Гьокова, Илия Луков, Пенка Павло­ва, Манол Михайлов и куп запалени почитатели на българската народна музи­ка. Сред тях бе и наша съ­народничка, долетяла спе­циално за повода от Чика­го, където от дълги години живее със семейството си. Книгата на проф. д-р Ба­калов, която притежават 44 чуждестранни библио­теки, е единственото по ро­да си задълбочено и об­ширно изследване на твор­ческите биографии на на­ши фолк­лорни пе­вци и инструменталисти от миналото до днес.^н Не беше трудно и не ми трябваше много време да я напиша, защото тя е в главата ми" - сподели пред "Всичко за жената" авто­рът, който повече от 50 го­дини концертира из стра­ната и по света с много из­пълнители. Като акордио-нисттой е бил на една сцена както с най-известните и прочутите, така и със само­дейци. По време на много­бройните пътувания дъл­гогодишният преподава­тел по музикална педагоги­ка в Софийския универси­тет е разговарял с тях непосредствено, провоки­рал ги е към самонаблюде-ние и оценяване на май­сторството на колегите им. Затова творческите им по­ртрети са написани правди­во и искрено, а между редо­вете се чете огромният възторг и преклонение на проф. д-р Бакалов пред та­ланта на изпълнителите. Въпреки че познава в де­тайли личния живот и бит на своите герои, докторът по музикознание смята, че "не е важно с кой крак се е спънал артистът, а какво е оставил на хората..." Във втората част на Ан­тологията авторът е доба­вил два нови раздела- "Вид­ни акордионисти" и "Младата смяна". И в нея, както и в първата, стилът му на места е почти разговорен, а на други - строго научен. Целта на вдъхновения из­следовател е не да има "за всеки по нещо", а да може читателят непринудено да осмисли и възприеме напи­салото. "Не отделна глава, а цяла книга заслужава все­ки от изпълнителите, включени в Антологията ­смята професорът, който през последните 5 години преподава философия на изкуствата в Тараклийския университет в Молдова. Някои от тях са учили до 8 клас, но знаят повече от мен. В Живота знаят какво кажат и кога да замълчат. А на сцената понякога така ме изненадват със своите импровизации, че от вълне­ние съм спирал да свиря, за да ги слушам."


kliuki.net

Българският балет празнува 80-и рожден ден с „Копелия”

Българското балетно изкуство отбелязва своя 80-годишен юби­лей с постановката "Копелия", която се игра пре­миерно в петък вечер. Спектакълът, режисиран от ръководителя на Нацио­налния балет Бисер Дея­нов, блести със своята сце­нография и костюми (дело на художника Иван Савов) и с прецизния кастинг на трите състава. "Идеята ми беше да запазя приказната фабула на сюжета, но да по­стигна една съвременна ди­намика, като вплета красо­тата на класическия танц казва Бисер Деянов. - Нане­съл съм върху старата по­становка малки съкращения, които не допринасят за развитието на действието. Танцувалната музика, как­то и забавният характер на историята са гаранция за дълъг живот на спектакъ­ла, който е адресиран към всички възрастови групи." В образа на Сванилда се ре­дуват великолепните при-ми Диляна Никифорова и Веса Тонова и свежото по­пълнение в трупата Анита Манолова, която прекрас­но се справя с ролята. Във Франц се превъплъщават Никола Хаджитанев, Емил Йорданов, Иван Георгиев, а премиер солистите Ясен Вълчанов и Росен Канев и солобалетистът Йордан Кръстев - в Копелиус. Идеята за този своеобразен диалог на сцената между двете поколения танцьори, който цели приемственост, е на Бисер Деянов.

На 28 февруари 1928 г. АнастасПетров(1899-1978) поставя в Софийската опе­ра шедьовъра на Лео Делиб "Копелия", който се запис­ва в историята на родния ба­лет като първото предста­вление на професионална сцена. Младият хореограф скоро се е завърнал от Бер­лин, където е учи в класи­ческата руска пнсола на Е.П. Едуардова, но е усвоил и тънкостите на пластич­ния немски танц. До 1961 г. той играе в Софийската опера, като успоредно и преподава в създадената от него балетна школа. В про­дължение на повече от 4 де­сетилетия Анастас Петров оформя цялостния облик на българския балет- автор е на постановки, концертни програми и танци в около 100 опери.

За последен път „Копелия” е в афиша на Софийската опера през 1978г.

kliuki.net

Руши пя на бис чужди парчета със своя група

След успешните концер­ти на ДесиСлава, Графа и Анелия, артистът певец Руши Видинлиев бе поред­ната звезда в българското издание на "Mad Secret Concert by Coca Cola". Как­то винаги организаторите от MAD TV държаха в тайна мястото на концерта до по­следно. Дори поканата бе енигма. Реших кръстосло­вицата в нея и научих: шоу­то ще е в Биологическия факултет на СУ "Св, Кли­мент Охридски". Екипът ни с нетърпение очакваше за­връщането на певеца на го­лямата сцена след 2-го-дишното му музикално "бягство". Първите редове на ВИП зоната пред сцена­та бяха окупирани от раз­горещени фенки. С възгла­сите "Руши, обичаме те!" и "Руши, ти си върхът!" те не спряха да подгряват ат­мосферата. Превъзбудени за старта бяха и приятел­ката на Руши - топмоделът Таня Илиева, Калин Вель-ов, Мария Илиева, ЛиЛана, Краси от D_2...

След началните акорди на собствената му банда се появи и Руши, който през последните 8 години пре­мина от поп-денс към софт пънк и поп-арт. В дънки и карирана риза с папийон­ка, артистично рошав, той откри шоуто с "метализи-раното" си авторско парче Post Sleep". То е от еднои­менния му нов албум, чия­то музика ни връща към де­сетилетието на хипитата и към 80-те години. Една след друга Руши заби 13 любими песни на чужди изпълнители според "зако­ните" на MAD TV. Прозву­чаха хитове на Джъстин Тимбърлейк, "Ред Хот Чи­ли Пепърс", Лени Кравиц... Силно впечатли акапелно-то трио на "Jam" на Майкъл Джексън с участието на Нина Николина, която вплете фолклорни моти; ви, и на Скилър, който им­провизираше "басовете". Руши нагорещи страстите с парчето "I'm Afrald.M Americans" на Дейвид Бауи, като вплете във фи­нала "God Is Bulgarian". Кулминация бе авторското му парче "II Rltmo Del Mlo Cuore", миксирано c хита на Бритни Спиърс "Gimme more". За финал певецът представи уникална вер­сия на "Word up" на Cameo в дует със Среброто от бив­шата формация "Братя Мангасариян". Публиката, изпрати "тайната" звезда с бурни аплодисмента! Петминутното скандиране "Руши, Руши..." го върна на сцената, за да изпълни още две песни. След концерта попитах Руши за мо­тивите на музикалния му завой. "Намирам огромно удоволствие да вървя сре­щу очакванията на хората. Творчеството е процес, който върви успоредно с развитието на музиканта. Вече не се вълнувам от съ­щите неща, от които се вълнувах преди шест годи­ни."

kliku.net

"Мъжът не може да се скрие зад никаква маска"- Ива Николова

Всички тези години, през които се опитвах­ме да сбъднем синята мечта на демокраци­ята, минаха като танк през българския мъж. Те унищожиха самочувствието му, смазаха мъжествеността му, убиха сексапила му... Последните две десетилетия превърнаха уж силния пол в някакъв истеричен роб, служещ на имагинерни цели, преследващ фалшивия блясък на парите. Този образ на съвременния мъж отблъсна нежната му половинка. Той изгуби нейното уважение, въпреки че се опита да играе какви ли не роли. Мъжът не можа да се скрие зад никак­ва маска.

Цялата тази ненормална обстановка се отрази ужасно зле и на жената, защото тя също изгуби себе си. Вие знаете ли жена ли сте, мъж ли сте, дама ли сте, товарен кон ли сте, изобщо що за създание сте? Поне аз не знам какво съм, вие ако сте наясно, сте щастлив човек. Мисля си дори, че може би е дошло време днешната Ева да изчезне от лицето на земята. Звучи ви крайно, възкликвате ужасено: „Ама какво ще прави мъжът без жената, та той е съвсем загубен без нея!" Е, може би като остане без половинката си, ще се почувства по някакъв начин пълноценен и ще намери как да се оправи. Защото в тази развилняла се еманципирана, подчертавам еманципирана женска пасмина, мъжът няма шанс. Все пак не съжалявам, че съм се родила жена, защо­то в същността ми е заложено да помагам на мъжа. И аз се опитвам...

kliuki.net