Любка Кумчева се страхувала от руските антициклони

Чичко Филипов служебно легнал в краката на прочутата тв синоптичка

Известната тв метеороложка от 70-те и 80-те Любка Кумчева е заспивала в студиото на „По света и у нас", разкриват нейни бивши колеги от БНТ. Най-фрапантния си гаф по време на емисия синоптичката направила преди години на 1 януари. Тогава, докато чакала реда си за изява пред камерата, неусетно задрямала. Минути по-късно чула в просъница: „Ставай, ти си!".
Заради неадекватността си от заспиването Кумчева забравила да си закачи микро-фона-брошка. Наложило се Чичко Филипов да спасява положението. Говорителят легнал в краката на синоптичката с микрофон в ръка и зрителите на телевизията някак си чули прогнозата.
"Тежеше ми отговорността пред аудиторията, Едно е да кажеш какво ще е времето анонимно, съвсем друго е всеки да те види и чуе и да свързва прогнозата с твоето име. Това никак не е лека работа, но популярността ме радваше, особено когато бях по-млада", признава легендарната метеороложка. И допълва, че ИЗВЕСТНОСТТА Й Е СЪЗДАВАЛА И НЕ МАЛКО НЕПРИЯТНОСТИ. Случвало се бесни от предвижданията й граждани да я засипят с оплаквания по телефона.
Хората не искали да разберат, че прогнодата си е прогноза и че има своя процент на сбъдване.
Кумчева обаче имала готов отговор за недоволните. Обяснявала им, че това, което става над София, не се отнася за цяла България.
За разлика от невръстните, но засукани синоптички, които днес сричат прогнозите за времето по всички, телевизионни канали, Любка завършва Физическия факултет на Софийския университет, специалност „Метеорология и геофизика". Прочутата синоптичка има 20 години стаж в телевизията, 10 от КОИТО пред камерите и 10 като глас зад кадър. Звездната й кариера стартира през 1968-а, когато в БНТ решават, че прогнозите за времето ще се водят от специалист. Младата служителка на Института по метеорология печели конкурса. „Започнах с много страх и притеснение. Прогнозата винаги се излъчваше на живо. Имахме възможност да кажем това, което очакваме, защо го очакваме. Сега спътниковите снимки представляват поглед отгоре, от Космоса, към земната повърхност. Хубаво е обаче нещата да се видят и отдолу нагоре - това, което даваха нашите синоптични карти", твърди Кумчева.
След раздялата си с БНТ тя продължила работата си в Института по метеорология към БАН. Всъщност никога не е напускала академията. Рецитира-нето на прогнозите пред камера съвместявала с научната работа.
За 37 години като метеоролог Любка установила, че СБЪДВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ СИНОПТИЧНИ ПРЕДВИЖДАНИЯ Е МЕЖДУ 85 И 90 ПРОЦЕНТА „Което е, струва ми се, висок процент", горда е тя. Според нея най-фрапантни отклонения във времето е имало през 1987 и 1988 г. Тогава летата бяха сухи и горещи. От средата на юни започваха адски жеги и продължаваха чак до септември. Същевременно почти нямаше валежи. „Няма да забравя и късното лято на 1972 г. Тогава един след друг следваха средиземноморски циклони - тези, които носят най-обилните валежи. Не можеше да бъде събрана реколтата. Помня и зимата на 1985-1986 г., когато снегът лежа през целия сезон", връща се назад във времето някогашната тв звезда.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРОВАЛ СТАНАЛ ПРЕДИ ГОДИНИ
НА 8-И МАРТ. На 7-и метеороложката следи студен атмосферен фронт, който някъде в Югославия изведнъж изчезва. Любка обявява на зрителите хубаво време. Сутринта на женския празник обаче клоните на дърветата буквално се чупят от сняг. „В онези години нямахме информация от спътниците", оправдава грешката си Кумчева.
За нейно успокоение и колегите й правели гафове. През 1978-а Любка била на почивка на Предела и ден след ден слушала: „слънчево и горещо, слънчево и горещо". Нямало „в следобедните часове над планинските райони е възможно..." Въпреки оптимистичните прогнози на Предела валяло всеки ден. Кумчева не могла нито веднъж да излезе на поляната.
Докато била „синоптична" звезда в БНТ, Любка имала навика да пуска шеги по адрес на бившия ни съюзник във Варшавския договор СССР. „През студеното полугодие съществуват едни специфични процеси от североизток. Когато през Балканите минава циклонче, а от Южна Русия се задава антици-клон, 'имаме типична валежна обстановка. Тогава се шегувах, че от североизток не идва нищо хубаво. Беше си опасно да се говори така", разкрива част от майтапите си духовитата синоптичка.
ДНЕС ЛЮБКА ВЕЧЕ НЕ ИСКА СЛАВА. А ЕКСКУРЗИИ ДО ЕКЗОТИЧНИ ДЪРЖАВИ. Най-много й се ще да посети Нова Зеландия. Чула, че това е единствената страна в света, където в определен час всички телевизионни програми спират излъчването, за да могат хората да се нахранят на спокойствие.

Виктор Николаев: С Ани Цолова сме супер отбор!

Виктор Николаев - момчето, което изкара от кожите им Иван Костов и Юлия Берберян, напредва с шеметна скорост в журналистическата кариера. Преди години 20-годишният младок от „Дарик" успя да доведе до истерия бившия премиер и тогавашната депутатка с въпросите си на начинаещ репортер. Прословутата реплика на Берберян, че „журналистите са пълни боклуци" захвърли нея в контейнера.

Детето чудо, чаровникът Виктор Николаев е новият Водещ на „Тази сутрин"" и трети екранен партньор на колежката си Ани Цолова. Журналистът отдавна е любимец на зрителите, а форумите на Би Ти Ви преливат от искрени пожелания и поздравления за новото лице на сутрешния блок.

Вече е на 30 години, но е натрупал солиден опит.

След като завършва гимназия в родния си Разград, Виктор е приет да следва Журналистика в Софийския университет. Случайно разбира, че в Дарик радио търсят

нови гласове, и веднага подава документи. Започва работа като стажант в икономическото предаване „Портфейл", но не след дълго е прехвърлен в парламентарния ресор на медията. От БНТ

оценяват рефлекса му

и го канят да се заеме с отразяването на парламента от държавната медия.

„Има почтени политици - вярвам искрено в това. Има и откровени простаци. Но кои са добрите или лошите, няма да посочвам, защото ми се налага да каня и едните, и

другите в студиото" признава с усмивка Виктор.

Преди пет години Виктор става водещ на сутрешния блок ,Денят започва" по БНТ. „Свикнах със студиото, с това, че сутрин на излизане от нас към 5.00 ч. сме будни само аз и няколкото кучета навън. За свежест при ставане в 4.30 ч. обаче не може да става дума. Това е заблуда, подпомогната любезно от гримьорите и осветлението в телевизията", признава водещият. Новината, че Виктор се мести в конкурентната Би Ти Ви, пада като

бомба в сградата на Сан Стефано 29

„Загубихме ценен човек" отбелязват с тъга колегите му. „Бързо взех решението - трудно за мен, но с увереност, че е правилно - доверих се на интуицията си", лаконичен е самият водещ.

„Чувствам се много добре сред новите колеги. Мисля, че си личи по начина, по който се сработваме с Ани. Тя ме подкрепя 1000 процента, вече сме суперотбор", категоричен е Виктор.

Един от най-вагкните моменти в кариерата му е отразяването на процеса срещу българските медицински сестри в Либия. Телевизионерът посреща Коледата на 2006 г. в Либия. Присъства в съдебната зала и става свидетел на обявяването на смъртните присъди на медиците. В България е оставил съпругата си и новородената им дъщеря - само на два дни. „Сутринта за първи път държах в ръцете си малката и само няколко часа по-късно вече бях в самолета, чудейки се луд ли съм, или не..." спомня си Журналистът. И до днес това остава най-кошмарната Коледа в живота му.

Пълноценно изживяване на старините в Дом „Заедно”

Луксозен дом за възрастни хора в подножието на планината отвари врати в гр. Симитли близо до София. Дом „Заедно” предлага качествен и достоен живот за всички хора, желаещи да потърся решение, когато самотата и скуката започват да надделяват.

Домът предлага 24 стаи със собствен санитарен възел,климатик, кабелна телевизия, интернет и телефон. За добрият външен вид на своите клиенти в домът за възрастни хора има козметичен и фризьорски салон. Дом „Заедно” разполага и с зали за гимнастика и физиотерапия. Добрият тонус може да бъде поддържан в стилно направените сауна и джакузи.

В зависимост от предпочитанията всеки от клиентите на Дом „Заедно” може да се запише в различен клуб по интереси включващи музика, танцува, свирене на различни музикални инструменти или уроци по готварство.

В Дом „Заедно” е с приоритет грижата за здравето на своите гости. Специализиран екип от квалифицирани медицински работници правят постоянни изследвания и наблюдения върху възрастните хора.

За желаещите да пътуват в домът за възрастни хора се организират екскурзии по различни места в страната и чужбина. Предпочитани дестинации са красивият град Банско, прекрасното пристанище Кавала или прелестният и наситен с история Охрид. За любителите на природата и разходките на чист въздух, могат да предприемат пътувания до близките планини и гори с опитните и квалифицирани инструктори в Дом „Заедно”.

Град Симитли дължи своята популярност на минералните бани, които достигат до температура 60 градуса по Целзий. Двадесет на брой, те предлагат изключително ефективно решение на много от болките в опорно – двигателната система на човека.
Съчетани с модерните санаториуми и спа комплекси град Симитли се превръща в силно желано място за почивка и живот от млади и стари. Чудесното му географско положение, заобиколен от множество планини и гори е още един плюс, които няма как да бъде пропуснат. Градският парк, също свидетелства за огромният напредък на града. Новосъздадените зелени площи, цветни алеи и декоративни фонтани, създават усещане за хармония и спокойствие.

Таксите се определят в зависимост от желанията на клиентите. За цена от 800 лева, жалещите да живеят в Дом „Заедно” имат право на четири хранения на ден и постоянни медицински прегледи. В сумата се включва и настаняването, както и различните мероприятия в клубовете по интереси. Необходимите лекарства и желаните екскурзии се заплащат отделно.

Сашка Братанова: Просто се радвам, че съм жива!

Наесен ще навърши 60. Възрастта не я тревожи, страхува се от смъртта. Дъщерите й, близначките Надежда и Вяра, са на по 23 години. „Намразиха професията ми още от малки, а аз мисля, че имаха талант", жали Сашка

Тази година ще навършите 60 - възрастта притеснява ли ви?

Крехка и блага, способна да облече в думи всяка своя мисъл или чувство. Пряма, нестандартна. Човек, който не иска и не може да приеме щампите. Остават й месеци, докато закръгли 60, кивотът здраво я е обрулил. Признава го, а обидата и тъгата от забравата, са изписани на лицето й. Но все се надява да стане чудо и отново да започнат да я канят 6 театрални проекти и кинопродукции. Засиява, споделяйки че тези дни са я ангажирали 6 поредната... реклама. „Е, не е кино, но все пак е работа. Срещаш се с колеги, усещаш атмосферата. Дава ми надежди, че ще вземат да тръгнат нещата", казва актрисата Сашка Братанова, любимка на феновете на българско кино от ленти като "Петимата от Моби Дик", "Момчето си отива", "Мандолината", "Сиромашко лято". "Дъщерите на началника", "Най-добрият човек, когото познавам" и десетки други.

Родена е в Свищов на 23 септември 1950-а, но когато е на 12, семейството се мести в София. Завършва ВИТИЗ б класа на проф Гриша Островски през 1972 година. Започва да играе на сцената на Бургаския театър и продължава 6 театър "София". От 1992 г. в трупата на Малък градски театър зад канала. Няколко години по-късно с удивление установява, че не са подновили договора й. И до днес е гневна на Бина Харалампиева, която без никакви предупреждения я изхвърля буквално на улицата с две малки деца. Споделя, че сега с колеги подготвят театрален проект, с който ще кандидатстват за субсидия, но не смее да разкрива повече, да не урочаса работата.

За кино дори й е трудно да мечтае, макар упорито да ходи по кастинги. „Слаба Богу, че поне на кастинги ме викат - успява да се засмее Сашка. - Защото по едно време и това го нямаше... Викат ме за едни такива роли, дето все не се вмествам в щампата за моята възраст: майки, които са солидни, властни, по някой път злобни. Тази ли е причината талантлива и доказала себе си актриса като Сашка Братанова през последните години да остава встрани и от театъра, и от киното? „Ако знаех причината щях да я премахна - отвръща замислено. - Една гримьорка, с коя то отдавна сме снимали заедно, наскоро ми каза: „Ами ти нито си с младите млада, нито си със старите стара." (Смях.) Явно има някакво разминаване, което много ми затормозва работата.*"

Дъщерите й, близначките Надежда и Вяра през есента ще на вършат 24. Баща им е режисьорът Рашко Младенов, който така никога не се оженил за майка им, припознал ги, когато били на по 10 годинки, а те му викали „чичо"...

- Как да ме притеснява! (Разсмива се.) Аз се радвам, че съм жива. Защото можеше просто да ме няма... Преди четири години с Пепа Николова, когато тя щеше да навърши 60, аз виждах, че става нещо. Лошо... (Примрачнява.) Докато накрая скорострелно изчезна от нас, хората, които бяхме близки с нея. (Сълзите са в очите й и не го крие.) В този смисъл ми е криво - да не би да стане нещо такова. Надявам се да не стане. Е какво, да съжалявам, че съм жива ли!?

Зодия Везни сте - какво означава това във вашия случай? Ранима, балансираща, толерантна...

- Самото колебание! Много трудно се взимат решения. Докато решиш какво да правиш, цялата история минала. (Смях.) Класика. Когато нещо реша да правя, излизат толкова неща напротив, че все изпускам момента. А би трябвало човек да си набележи целта и да я следва - каквото и да го спира. А за ранимост - да, ранима съм, обидчива, мнителна... (Ядосва се на себе си, после се смирява.) Така ми казват околните. Но какво да направя, не мога да се променя.

Родена сте в Свищов, до 12-годишна сте раснала там... (Пауза.)

- Когато човек е малък, за него това е целият свят. Той не знае, че има нещо по-нататък. Докато не почне да пътува. С влак. (Усмихва се.) Така че за мене Свищов беше светът: хората, приятелите, възрастните, по-малките, роднините... Хубаво-лошо - това е. Родителите ми тогава се занимаваха с изкуство - имаше самодейна оперета, самодеен театър. Аз ги гледах, слушах. Пък после имаше период, в който бях непрекъснато болна - по болници, санаториуми. Не ходех на училище. И изведнъж, на 12 години нещата се обърнаха. Дойдохме в София, в съвсем друг свят. Даже си спомням, че като пътувах в трамвая, ми ставаше лошо. (Прихва.)

Малцина знаят колко интересна е родата ви - дядо белогвардеец, баща диригент на военен оркестър, майка - несбъднала мечтата си да стане професионална певица. И още куп неща, които ви предварят, а вие няма как да не сте им подвластна...

- От страна на татко, той е бил единственият, който се е занимавал с изкуство - от пет сестри и един брат. Майка ми пък е от смесен брак на руснак и българка. Дядо ми, който е починал, когато майка ми е била на 11 години, бил белогвардеец, избягал тук от Русия. Той, два метра висок, баба има-няма 1.60... (Лицето на Сашка е озарено от онази специална усмивка, запазена марка от „Момчето си отива" и още куп филми, с които са израснали поколения.) Били такава една странна двойка. Но дядо много скоро е починал и оставил баба с две деца и без пукната пара - защото от фирмата, където работел, не му внасяли осигуровки. Е, оказва се, че днес не се случват непознати и странни неща. Подли, да - но познати, за съжаление. Та, баба ми останала без подкрепа и трябвало да продава всичко. Затова нашето семейство е без никакво наследство. Майка ми пък се омъжила рано, защото забременяла с мене. Пееше страхотно, обаче не можа да завърши консерватория. Баща ми обаче завърши - и консерватория, и икономика. Беше композитор, военен диригент. Композираше маршове и дирижираше оркестъра на Военно-

то комендантство. И сега от време на време срещам негови ученици, които го помнят с добро. Почина преди 6 години, мама е жива, но не е добре със здравето. Но тя винаги се е стремила да се изявява поне в самодейността.

Вие ли избрахте актьорската професия или тя избра вас?

- Майка ми все ми казваше: „Това не е за тебе. Нямаш качества. Гласът ти е слаб." Какви ли не критики съм получавала от нея. Но пък гледайки я, нея, на сцената - като зрител първо, ми харесваше тази професия: заради въздействието, което има върху публиката. Макар че съм имала какви ли не мечти - мине не мине, и реша да стана я циркова артистка, я нещо друго. Но в крайна сметка мисля, че беше закономерно да стана актриса. Още преди да кандидатствам във ВМТИЗ, посещавах един кръжок по рецитация, който го водеше Анани Явашев. Но и той не ми даваше надежди. Въобще никой не ми даваше надежди! Но аз пък реших да видя дали мога. И ако не мога, поне да не мечтая. Както повечето неща, които ми се случват в живота... И когато кандидатствах и ме приеха от раз, просто летях. Иначе кандидатствах и „Химия" - явих се и там, нямаше да ме приемат, но това ми беше нещото „сериозно". (Смях.) Бях в класа на Гриша Островски - оттам почна някакво сбъдване...

Имате две пораснали дъщери - с какво се занимават те?

- Може би, защото се появиха, когато аз вече бях започнала да изпитвам затруднения в работата, те... Ох, не искам да си спомням за тези периоди вече! Но децата ми някак си се отвратиха от моята професия. Това, което ставаше около мене, сякаш го попиваха. А не си харесват работата, с която се занимават - в някаква компютърна фирма, и следват задочно: едната педагогика, другата философия.

Подготвена ли сте да ставате баба?

- Аз винаги съм била под опеката на майка ми, която се намесваше нонстоп в моите неща. И когато се родиха дъщерите ми, толкова нанагорно ми се видя... Затова реших, че аз не бива да постъпвам така с децата си. Че човек греши, ама нека сам да греши и сам да се оправя. Дадох им свободата да решават сами, а и обстоятелствата бяха такива, че не можех и много да им помогна. Имам им доверие, не се съмнявам в техните решения. Това, дали ще имат деца, дали ще се оженят, си е напълно тяхна работа. Само съм им казала: „Няма нищо по-хубаво от добрия брак. Но няма нищо по-лошо от лошия брак. (Смях.) Защото, връщаш се вкъщи и вместо топлина и любов, срещаш някой, който те бие или те обижда, или го няма... „Много внимавайте", съм им казала. И мисля, че те внимават. Аз ще приема всяко тяхно решение.

Децата ви са близначки -приличат ли си много?

- Не, те са разнояйчни - две различни личности. Докато при едно-яйчните е друго: един без друг не могат.

Наистина ли момичетата са наричали баща си Рашко Младенов „чичо"?

- Ами да. (Поглежда някак учудено.) Той ги призна, когато станаха на 4 години - в смисъл, даде им фамилията си. Дотогава държеше да не му казват „татко", а както на всички останали, които минаваха през къщи. Това беше негово изискване.

Простихте ли му?

(Замисля се.)

- Нещата между нас се развиваха през различни фази, всеки имаше различни очаквания от другия. И в един момент се разминахме в очакванията си един от друг. Сега нямаме нищо общо. Има някакво озлобление, натрупано един към друг. Вероятно и то ще мине някой ден. Просто така се случва и мисля, че не е само при нас. Разминават се хората - понякога много драстично. Някой си пати повече от другия... Но животът не може да бъде планиран, защото има неща, които са съдба, които просто ти се случват. Не можеш да преодолееш себе си, за да постъпиш по уж правилния начин.

Има ли в момента мъж до вас?

(За миг лицето й просветва, после се замисля.)

- На този въпрос... Не, не искам да отговарям. (Смях.)

Бихте ли се омъжила?

- Ами, както казвам на моите дъщери, няма нищо по-хубаво от добрия брак и по-лошо от лошия... Но за мен това е най-трудната работа, съвместното живеене с човек от другия пол. Ти със своя пол имаш проблеми, какво остава за другия.

Както обича да цитира една френска поговорка Маргарита Михнева: „По добре сама, отколкото зле придружена"...

- Е да де, ама пък по някой път си казваш: „Защо да не съм зле придружена, пък да не съм сама!"(Разсмива се.) Не, сериозно, има такива жестоки минуси това да си сама... Обаче пък, като не можеш да преодолееш себе си и да се свържеш с човек, когото не обичаш, към когото нямаш привличане. Ами какво да правиш, не можеш да се преодолееш и си седиш сам! И само си мислиш за някого...

Какъв компромис бихте направила заради мъж?

- О, разбира се! Всякакви съм правила. (Прихва.) Докрай! Когато обичаш, си готова на всичко. Колкото и да е смешно за някои, за мен това е определящо. Ако не изпитвам чувства, нищо не може да стане.

Оправдавате ли хората, които мрънкат непрекъснато и се оплакват - с повод и без повод.

- Ами мен са ме обвинявали, че мрънкам непрекъснато. (Разсмива се.) Но имаше периоди, когато направо ужас ме обземаше от това, което ме чака, и това, което не мога да разреша: като работа, като финанси. И вероятно съм постъпвала не много достойно. Ама понякога, за да се разтовариш, трябва поне да се оплачеш. Когато имаш повод, защо да не мрънкаш. Готова съм да изслушам и да ми мрънкат -стига да знам, че ще се разтовари някой, и аз съм правила така.

Влече ли ви домакинската работа?

- Има периоди, в които се впрягам да готвя, да чистя. Обаче са редки. Депресиите ми пречат ужасно. Когато ме подгони депресия, не мога да правя нищо. Знам, че е лошо, но често изпадам в такива състояния. Докато не се нарева или докато не ги избия по някакъв начин. не ми минава.

Любимите ви занимания?

- Моята работа. Тя ме разтоварва най-добре от всичко. Затова се стремя към нея, колкото и пречки да се явяват.

Завиждала ли сте на някого от колегите си?

- Напоследък много завиждам на колегите, които имат работа. .Защо - казвам си - тя играе и тука, и там? Защо избират нея, а мене? После си мисля: „Ами сигурно има нещо, което аз не виждам в себе си. Абе, честно казано, завиждам. Може да е недостатък, но завиждам.

Остават ли приятелите с годините?

(Примрачнява.)

- Не, не за съжаление. Не остават, защото... Имате някакви общи интереси, но в един момент се разминавате и се разделяте. Обикновено по-трайни са дружбите отдавна - с хора, които нямате какво да делите.

Какво не прощавате?

- Много неща не прощавам! Да ме лъжат, да ми се подиграват, да ме обиждат. Да ме разиграват. Защо трябва да говориш с насмешка за когото и да било - ами кажи му на човека какво мислиш, недей да шушукаш злобно зад гърба му.

Кои от младежките си мечти успяхте да сбъднете?

- Работата. Имам професията, за която съм мечтала. Но общо взето си казвам: „Каква я мислихме, каква стана!"

Какво си пожелавате с днешна дата?

- Пак същото - работа.

Асен Блатечки - Уравновесен пич с дебели нерви

Влюбвал се е във всякакъв тип жени, най-силно го вълнувала фигурата на дамата. И акъла

Странно, комично или дори драматично е, че нароченият за най-новия роден секссимвол Асен Блатечки на 22 март закръгли цели 39 години. Сравняват го с Ръсел Кроу, но истината е, че нашенецът има собствен чар и присъствие. Роден в деня на пролетното равноденствие, актьорът определя себе си като „уравновесен пич с дебели нерви", факт. Типично за зодията му Овен, винаги върви с рогата напред, стреми се към успеха и го постига - независимо че изпълненията му на сцената или на екрана често докарват публиката до неуравновесени емоции. Публиката го познава от десетки филми, между които много чужди продукции и множество театрални постановки. Най-новото му предизвикателство към публиката се нарича „Побъркани от любов" - премиерата бе на 17 февруари в „Сълза и смях". В спектакъла по едноименната пиеса на Сам Шепард Асен е не само изпълнител на главната роля, но и режисьор. „Моята философия за Живота е, че не бива да се прескачат стъпала. Защото, когато това стане, като се качиш нагоре, ще ти се наложи да се върнеш обратно, за да минеш през това, което си пропуснал", споделя актьорът и добавя: „Аз съм ненаситен за работа, играят ми се всякакви роли и се старая да избирам различни превъплъщения. Звезди в България няма, засега. Излизаш на ул. Раковски и срещаш всички. Виждаш как така наречените звезди си изхвърлят боклука, как пазаруват...

В България не сме звезди, а популярни хора. Звездите живеят по различен начин."

Сам за себе си казва, че е амбициозен мечтатели луда глава. Завършил е испанска паралелка, на един чин с Наско от Б.Т.Р., но признава, че не знае и една дума на испански.

Бил изключително диво дете

а по особено бурен начин прекарал и тийнейджърските си години. Благодарение на младите си родители, Асен се научава да се оправя сам с почти всичко в ежедневието си. Учи в НАТФИЗ Актьорско майсторство за драматичен театър от 1992 до 1996 г. Първите проявления на актьорския му талант се случват в часовете по биология, докато е още ученик. Ако не беше учителката ми по биология, никога нямаше да стана актьор. Нещо в мен й беше направило впечатление и тя започна да носи в часовете си уредба с колони. Връчваше ми микрофона, сядаше на последния чин и казваше: "Забавлявай ни!" - споделя актьорът. Днес Блатечки е сред най-търсените български звезди за чужди продукции. Той е шампион на България на Федерацията по традиционно карате за 1989,1990, 1991, 1992 г. Като малък се е занимавал с рисуване. И днес още го бива, но за съжаление не му остава време.

Голямата му страст е карането на мотор

Тя се предава от поколение на поколение. Първия мотор си купува, когато е на 19 години. На 12 е работел като тапицер, по-късно като сервитьор и като охрана в нощен клуб. Има малка дъщеричка и съпруга, за която никога не пропуска да спомене - и двете се казват Катерина.

Дали у нас човек може да се издържа само от актьорство? „Ако работиш много, да, би могъл да живееш - отвръща актьорът. - Не можеш да забогатееш, но би могъл да живееш нормално."

Смее се на легендата, че е известен като секссимвол, но признава, че се ласкае от вниманието на фенките си: „Първо, това въобще не зависи от мен. Всичко е свързано с гена ми, с възпитанието на баща ми и майка ми. Не знам защо ме възприемат така. Сигурно, защото съм нормален... Мисля, че напоследък мъжете станаха много унисекс и това определено не се харесва на жените. Поне на мен, ако бях жена, нямаше да ми хареса да не е съвсем ясно кой е по-мъжествен от двамата. Разказва една много смешна случка отпреди години, когато

разплакана фенка му предложила да спи с нея пред 500 души

„Играем „Хамлет" и има една сцена, когато Хамлет казва на Офелия: „Госпожице, мога ли да легна между коленете Ви?" Тя отговаря: „Не господарю!" На поредно представление разиграваме тази сцена с Мария Сапунджиева, казваме тези реплики, а от залата се чува: „Между моите може." Гласът на момичето беше изтръгнат от дъното на душата й. Настана страшен смях на сцената. Аз започнах да вия, а на Мария й потекоха сълзи. Жената си ми предложи пред 500 човека!" Актьорът си спомня и други шантави случки, свързани с върли почитателки. „Наложи се и телефонния номер да си сменя, защото една фенка ми звънеше постоянно да ми диша в слушалката. Получавах и колети до поискване, не знам какво имаше в тях. Въобще не ги взех", смее се Асен.

Признава, че е работохолик и почти не му остава време за почивка. Има периоди, в които

играе в десетина

постановки

едновременно

Когато репетира 6 провинцията, а това се случва често, си общува с двете Катета - щерка и съпруга, по телефона и скайпа. Кае се, че им дължи много повече време, но: „Няма как. Трябва да се работи. Един ден, когато остарея, ще си отворя работилница. Ще поправям коли и мотори за удоволствие. Това е едно от хобитата ми, за които сега не ми остава време. Но когато дойде моментът, в който публиката няма да ме иска вече в театъра, ще го направя."

Хвали жена си и дъщеря си, че никога не му се сърдят: „Зная, че им е неприятно моето непрекъснато отсъствие, но ме разбират. Малкото Катенце преди известно време беше казало на майка си: „Не може ли тати да се отпише вече от тази работа?" Детето мисли, че съм се записал." Съвсем откровено доверява, че друга Жена едва ли би го изтърпяла.

Шегува се, че мъжете са „много тъпи парчета" и са готови на всякакви жертви заради жени: „Когато един мъж се влюби, е готов да направи всичко." Категоричен е обаче, че не би пожертвал професията си за нищо на света - защото за него тя е изключително важно нещо, и смята, че са малко хората, които имат щастието да работят това, което обичат.

Определено съм правил всякакви глупости заради жена

ама наистина всякакви. Каквото и да прави един мъж, ако жената не го харесва, нищо няма да се получи. А е пълна глупост, че външният вид на жената няма значение. Ако някой каже, че това не го интересува, е пълен лъжец! Просто аз никога не съм си падал по точно определен тип жена. Влюбвал съм се и в блондинки, и в брюнетки, в жени със сини, зелени и кафяви очи. В съвсем различни една от друга. Лично на мен много ми действат телата на жените. Накратко, харесвам красиви, поддържани жени, които си знаят цената. Много е важно за мен жената да е и умна, разбира се. Когато запалите цигара, след това, което сте правили, би било добре и да си кажете нещо." Така де, в крайна сметка ако е дебела, винаги може да отслабне с Фигурин! По този начин ще си гарантира прекрасна фигура без никакви дието!

Дали би изиграл жена? „Мога, но сякаш не искам - отвръща Асен. - А и не смятам, че ще ми предложат, не мисля, че съм подходящ: все пак не мога да избягам от това как изглеждам. Въртят ми се из главата някои силни женски образи... Може би бих изиграл Гертруда, майката на Хамлет. Но не мисля, че ще ми се случи да играя жена."

НИКОЛ КИДМАН ИЗБЯГА ОТ ОСКАРИТЕ

Актрисата Никол Кидман предпочете семейна почивка пред оскарите. Звездата замина със съпруга си Кейт Урбан и дъщеричката им Съндей в Сидни. Звездното семейство пристигна на осми в Австралия, като ще останат там поне няколко седмици. Слуховете носят, че Никол се е отегчила от позирането пред прожекторите и предпочита да прекара известно време със семейството си. „Напоследък тя не Желае да дава интервюта и да се снима за фотосесии, защото все още не е започнала да пие чудото Фигурин" споделят близки до звездата.

ГАЛА СЕ ПОБОЛЯ ОТ ДИЕТИ

Гала прекали с опитите си да изглежда перфектно и сериозно навреди на здравето си, издават хора от екипа на предаването й „На кафе". Блондинката от месеци се подлага на непосилни за организма и дие­ти, които комбинира с няколко часови тренировки във фитнес залата, вместо да използва "Фигурин". Тя тренира всеки ден след ефир, а събота и неделя тича в парка. Тежкият режим и напрежението около предаването и в крайна смет­ка изтощиха плевенчанката. От няколко дни насам тя буквално се е поболяла от напрегнатата про­грама. Чувствала слабост и изкарала два поредни грипа. Гала била принудена да се консултира с лич­ния си лекар и се оказало, че стресът е довел до срив в имунната и система. Предписал й витамини и и забранил да пази повече диети.