Ути Бъчваров: За малко да умра в планината

342 метра височина не достигнаха на Ути Бъчваров, за да покори Елбрус. Телевизионният топготвач не можа да сбъдне голямата си мечта и да изкачи най-високия връх на Евро­па (5642 м). Той ^Достигна едва до 5300 м в превземане­то на Кавказ, откъдето се върна преди седмица. Разредeният въз­дух и ниските температури всяка година. Можех и аз да съм сред труповете", разказа Бъчва­ров. Той твърди, че точно в този мо­мент разбрал защо толкова алпинис­ти намират смъртта си след ледове и върхове.

"Това е нещо магично, което про­дължава да те тегли нагоре напук на здравия разум. Струваше ми много да се преборя със самия себе си, ма­кар да бе ясно, че организмът ми не е подготвен да продължа. Около де­сетина минути водих вътрешна бор­ба, преди да се предам окончателно", спомня си Ути.

Той замина за Кавказ като част от 15-членна българска експедиция, която алпинистът ни Евгени Динев заведе в края на лятото. Преди това Ути цяла година тренирал активно по по-ниски върхове, но открил, че така и не е подготвен за препятствие­то, което го очаква.

"Цялото изкачване отне на колеги­те алпинисти към девет часа, но аз се предадох на петия", 28омня си УТйт "Катерехме се с едни миньорски лам­пички на каските, подобно на све­тулки. И най-неприятното беше да гледам как другите светулки "отли­тат" към върха, а моята се отделя са­ма и тръгва надолу". Накрая до Ел-брус все пак се добрали само полови­ната от алпинистите.

"Победата беше фифти-фифти, но част от българите все пак се добраха до Елбрус", казва Ути. Той обаче се радва, че поне бил възнаграден за об­ръщането си с гледката на възможно най-красивия изгрев, който се раз­кривал от планината.

"Тъй като Елбрус е с около 1000 метра по-висок от останалите вър­хове наоколо, на практика аз виждах чак до границата с Грузия. Бе точно в момента, когато слънцето се по­казва, и гледката бе изключително за­помняща се", разказва той. "Няма да правя филм или нещо подобно за то­ва изживяване. За мен подобен тип преживявания се делят на две - или го правиш заради работата, или за да се кефиш, но не бива да смесваш две­те неща. На този етап аз съм стигнал дотам да правя определени неща са-. мо заради тръпката", разказва Бъчва­ров. Единствената сфера, в която удоволствие и труд се смесват, е гот­венето на екрана - се вече сутрин е вечер.

Същата тръпка ще го запрати след няколко месеца в Аляска, където той си е заплюл ново екстремно удоволс­твие - сноуборд - спускане директно от хеликоптер в пръхкавия сняг. "Тренирам усилено в нашите плани­ни, но знам, че в Скалистите удоволс­твието ще е друго, споделя Бъчва­ров. Ути предпочита поне веднъж в годината да залага на ексцентрични хобита, които му държат душевна си­тост за цялото време.

"Буквално пълзяхме по дебел лед, тъй като всъщност целият връх е един ледник. Катерехме при минус 30 градуса, а насреща ни духаше вятър със скорост 40 км в час. При това четири дни бяхме чакали да се появи това "благоприятно време" за изкачване, защото в предишната сед­мица бе още по-зле", разказва кули­нарният спец. По времето на още по-тежките бури групата стояла блоки­рана в един фургон на 4200 м над­морска височина в очакване вятърът да утихне. Накрая точно в нула часа през нощта се устремили към върха, като напредвали със скорост от 100 метра в час.

kliuki.net