Момчето се завърна

"Вчера" се появява на екран през 1988 г. и веднага става любим филм на млади и стари, а песента в него се превръща в нещо като химн на гимназистите и до днес. Когато започват снимките, Георги е студент във ВИТИЗ и е избран от Иван Андонов за ролята на Ростислав, като снима заедно с колегите си Христо Шопов, Чочо Попйорданов, София Кузева и др. Всички те стават звезди буквално за една вечер след премиерата на филма. Ученички се тълпят пред театралната академия само да зърнат момчетата и да им искат автографи. "Всички работихме с хъс, но не подозирахме, че "Вчера" ще стане любим филм на няколко поколения. Преди това имах епизодична роля в "Борис I", но Ростислав отвори нова страница в кариерата ми", категоричен е днес актьорът, който казва култовата реплика "Страхливо започваме живота си, Иване" във филма "Вчера". "Тази фраза е по сценарий, не съм страхливец и мисля, че животът ми е готин", казва лошото момче на българското кино от 80-те години. Георги Стайков участва в още два знаменити филма - "Нощем по покривите" на Бинка Желязкова и "А сега накъде?" на Рангел Вълчанов. Следват участия в "Без драскотина" на Зако Хеския, в поредицата от новели за българското семейство - "Брачни шеги" и "Бронзовата лисица" на Никола Рударов. След всички тези роли Георги Стайков утвърждава своя статус на един от най-търсените актьори в българското кино по това време. Започват да говорят за него, че е новият роден секс-символ след Иван Иванов. В началото на 90-те години той се снима в още два филма - "Искам Америка" на Киран Коларов и "Резерват" на Едуард Захариев. Това са и едни от последните филмови роли на Стайков на българска земя. Малко след това той заминава за Лондон и по-късно за Стокхолм. Там продължава своята филмова кариера, като повечето му екранни изяви са в телевизионни сериали и по-рядко в киното. Едно от най-впечатляващите му присъствия на големия екран е във филма на Томас Винтерберг -"Всичко за любовта", където партнира на актьорите Хоакин финикс, Клер Дейнс и Шон Пен.
20 години по-късно Преди две години Георги Стайков се завърна в България, за да се снима в продължението на "А сега накъде?" - "А днес накъде", на Рангел Вълчанов. "Това беше страхотно преживяване. Първият филм беше сниман, когато бяхме на прага на голямото житейско състезание, а вторият - 20 години по-късно. Беше любопитно какви сме станали след толкова време. Идеята на Рангел да ни събере отново беше невероятна. След първите десетина минути усещането беше, че не сме се разделяли. Но то, разбира се, е лъжливо, защото във филма се вижда как всички сме се променили. А това вече не може да се изиграе, както се казва, носим си годините, опита. Животът е "посмачкал" някои мои колеги, но много други са си същите или са се развили", споделя красивият рус момък от "Вчера". Не може да каже точно защо е избрал емиграцията, след като е бил назначен в престижната трупа на Народния театър, но не съжалява за нищо. "Аз съм минал през всичко, през което минават другите емигранти в чужбина - разказва актьорът. - Чинии не съм мил, но съм работил в ресторанти, карал съм таксита, с бизнес съм се занимавал и за всичко това изобщо не съжалявам. После съм го използвал в творческата си кариера. Така се случи в Швеция, че нещата потръгнаха след четвъртия месец, откакто бях там, и опитът ми влезе в работа... А той е нещо, което не може да се изучи. Трябва човек да се е сблъскал в живота с истински ситуации, които не са свързани само с този малък кръг, в който обикновено актьорите се въртят, ако са само в тази професия."
От някогашните момчета и момичета, снимани в "А сега накъде?", Георги Стайков е единственият с успешна актьорска кариера в чужбина. Шведски научава бързо. Играл е в театрални постановки, снимал се е в шведски, немски, финландски, датски, норвежки, английски продукции. Преподава актьорско майсторство. "Преди година например, в един шведски филм, имах главна роля, после се снимах в норвежки екшън, където имах поддържаща роля. Играх и в немски филм, който беше сниман на острова на Бергман точно след като той почина. Снимах се и в късометражни филми - независими продукции. Едно от най-популярните заглавия, в които досега съм участвал, е "Бек" -още през първата година в Швеция получих роля в него. Там играех главния лош сърбин. "Бек" всъщност е поредица от минисериали - всеки по осем серии, и се гледат много." Главна роля - татко
Няма намерение да се връща да живее в България и не смята, че в XXI век и значение къде живееш. "Не мога да разбера защо трябва да се връщам. Вече има така наречените самолети за два часа. И е все тая дали ще живея във Варна, или ще живея в Стокхолм, ще взема самолета и ще дойда да снимам в София. България вече е удобна дестинация - има много евтини полети и няма проблем да пътуваш, за да работиш, където искаш." Признава, че е станал улегнал мъж, спокоен и е домошар. Неписаният му девиз е: "Да мислим за бъдещето, от носталгията няма полза". Много е щастлив от ролята си на баща и на съпруг. Категоричен е, че най-важното събитие в живота му е раждането на сина му Албер-Николай. Късмет е, че се е оженил за майка му Мариян Хелгрен-Стайкоф - звезда от Кралската опера в Стокхолм. Георги обещава, че винаги ще се връща да работи в България, когато има интересни проекти.

www.kliuki.net