Не съм си и мечтала за по-хубаво име. С него се усещам толкова сигурна и горда - първо, че мама ме е кръстила с българско име, и второ, че е имала вкус да избере едно от най-красивите имена за мен. Кръстена съм на баба Герга - от татковия род, и на дядо Георги - от маминия. Навремето на Гергьовден в къщи беше много шумно и пълно с хора, такова оживление съм виждала само в старите български филми. Помня, че много страдах обаче заради агнетата, които от съвсем мънички хранехме със сестра ми с биберон. На този ден те внезапно изчезваха... До днес не ям бебетата агнета и майките им овце.Но това не ми пречи да празнувам. Гледам на празника да съм си в Бургас. Нацъфтялата градина на майка ми е приказно красива, а двамата с баща ми са перфектните домакини. В последните години се събираме цяла компания, с която пътуваме и водим на гости вкъщи.
Убедена съм, че св. Георги ми помага в живота, защото аз непрекъснато водя битки и без неговата подкрепа нямаше да побеждавам толкова често. Честит празник на всички адаши!
Няма коментари:
Публикуване на коментар