Моите приятели ме наричат Жоро. Като малък бях Гого, а като ядосвах съучениците си, ми викаха " Геш-келеш-народна младеж" - не знам как го бяха измислили!Името е визитна картичка на човека. Моята "визитка" има доста езикови еквиваленти: във Франция съм Жорж, в англоговорящите страни -Джордж, в испаноговоря-щите - Хорхе... Някъде като чуят Георги, налучкват, че съм православен, някои дори се сещат, че може да съм славянин, руснак например. Случвало се е да го чувам в изненадващ вариант: водещият на един фестивал в Монпелие, съобщавайки, че мой филм печели трета награда, прочете името ми като Гуеоргуи. Разбрах, че става дума за мен, едва като чух името на филма. Има приказка, че човек си идва с името на този свят. Бих добавил, че с него Си и отива... Кръстен съм на дядо ми по майчина линия, Георги. Артистичен и щедър човек беше, обичаше изкуството, не излизаше от библиотеката. Казват, че на него съм се метнал... Бях малък, когато той внезапно почина, помня, че много плаках...
Днес съм в Париж, при семейството си, с дъщеря си, която много ми липсва. Ще обядваме заедно, а вечерта се прибирам в София, защото имам работен ангажимент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар